Пол Дохърти: Убийствата на Граала

Хенри я пожела, но този път удари на камък. Ан беше отгледана в двора на най-големия развратник, раждал се някога на земята, Франсоа I. В неговия двор на прелъстяването, любовта и сърдечните въпроси се придаваше такова значение, каквото и на държавните дела. Ан беше наблюдавала как ухажват и съблазняват сестра й и как едва прелъстена я захвърлят като обикновена фуста, на която всеки мъж може да се качи. Ан не беше такава. Стремеше се единствено и само към едно: Хенри да я направи своя съпруга.

В сложната игра на шах, която се разиграваше с живи хора, вместо с обикновени фигури, Уолси играеше срещу Ан. Оплетен в играта, кардиналът ни остави на спокойствие, затова без помайване ние се прибрахме в имението ни в покрайнините на Ипсуич.

Бенджамин си падаше чудак. Ходехме заедно на училище. После започна работа при някакъв адвокат и работите така се стекоха, че ме спаси от съвсем излишно за житейския ми опит обесване. Умен и проницателен, майстор на шпагата, понякога господарят ми можеше да е влудяващо наивен. Не чак по детски, но почти. Различаваше се от другите земевладелци, не караше селяните да се пребиват от работа, нито съблазняваше дъщерите им. Съвсем не. Бенджамин с цялата си душа изповядваше човеколюбието. Въпреки възраженията ми, отмени всички налози, такси и дългове, които трябваше да прибира като истински господар. Селяните му получиха позволението му да обработват своите парчета земя и да отглеждат жито и за себе си. Построи малка болница и нае някакъв възрастен лекар — човек вежлив и с отзивчиво сърце, вещ в медицинската наука. Такъв лекар си е чудо невиждано! Докато дишам, вяра на лекар няма да имам. Мошеник ми викат, а я да погледнат който и да било от тия вещери! Ще ви мери пулса, ще се пули в урината ви, ще ровичка в нужника и ще се поглажда по брадата. Да не би да го е грижа за вас? Вятър! Чисто и просто пресмята каква сметка да ви представи.

Наскоро някакъв мошеник, който се наричаше лекар, дойде да ме посети, та го разбрах. Донесе гърне с някакъв цяр, направен от изсушена кожа на тритон, жабешка глава и парченце от крило на прилеп. Измъкнах камата си и му рекох първо той да пие от цяра. Знаете ли какво стори негодникът му с негодник? Покашля се, погледна ме по-отблизо и рече, че като поразмислил малко, повечко кларет и един здрав сън през нощта щели да ме изправят на крака. Слушайте съвета на стария Шалот: на доктор и на адвокат никаква вяра нямайте! Един-единствен достоен за доверие съм видял, и той висеше обесен на ешафода.

И така, Бенджамин уреди малка болница, че и училище, и то в самата господарска къща. Всички, мърляви селянчета от близките села можеха да го посещават безплатно. Бенджамин нае учител — истински учител, а не някое от ония освирепели псета, които се захващат с тоя занаят, за да тормозят колкото могат всяко дете, озовало се под опеката им. Не, говоря за образован човек, учил с Колет и Еразъм 3 3 Джон Колет (1466–1519) и Дезидериус Еразмус (1469–1536), наричан Еразъм Ротердамски, видни хуманисти. — Бел.прев. . Можеше да преподава както математика, така и география, говореше свободно латински, старогръцки, френски и италиански. Добра душа беше старият Бенджамин. Никак не беше практичен, но в негова памет следвах примера му и предприех същите стъпки и в своите владения.

За управлението на имението отговаряше стиснат иконом на име Бейкър, моят началник на стражата е негов внук. О, да! Държа на роднинските връзки. Даже и това нищожество, капеланът ми, по когото прахосах толкова обич и грижа, се пада внук на племенника на онзи учител, когото някога Бенджамин нае. С две думи, докато господарят ми преглеждаше делата на иконома си и останалите, на които беше поверено имението, аз се отегчих, затова се отправих обратно в Лондон, където започнах уроци по фехтовка при учителя на моя господар — португалец, измъкнал се на косъм от Инквизицията в своята родина.

— Имаш точно око и бърза ръка — веднъж ми рече португалецът. — Пъргав си в защита и лукав при нападение, но нещо не достига.

— Не достига и още как! — отвърнах му — Нито искам да убивам, нито да ме убият!

Елегантно опрян на шпагата си, учителят по фехтовка почеса късата си козя брадичка.

— Много добре! — измърмори. — Тъкмо по това се познава истинският майстор на шпагата!

Размаха пръст насреща ми.

— Един ден ще проумееш думите ми. Когато кръвта кипне в жилите ти, ще почувстваш какво означава да жадуваш отчаяно да убиеш или да те убият. Цялото ти същество на живот и смърт ще се устреми към такъв изход от схватката.