Пол Дохърти: Убийствата на Граала

Свети Боже! Седях и се взирах в него, а спомените ме връхлетяха като лавина: надвисналите над нас облаци и покритите със сняг дървета и ливади на Съмърсет. Легло, погълнато от буйни пламъци. Полудял кон, който влачи ездача си и го стъпква до смърт. Както и ледената вода на онова езеро, където заедно с Бенджамин се борихме срещу опита на свиреп наемен убиец да отнеме живота ни. По лицето ми потекоха сълзи, не посегнах да ги избърша.

— Сър Роджър — Колини замълча. — Не исках да ви разстройвам. Нейно величество кралицата ми каза, че ще разберете защо всичко трябва да остане в пълна тайна. Католик съм и по закон ме чака най-жестокото наказание, дори само защото съм стъпил на английска земя. Дойдох да изплатя дълг и да изпълня клетва, която съм дал.

Разхлаби жакета си и измъкна завързаната с връв на врата му малка, изпоцапана кожена кесия.

О, спомени мои, сладки и горчиви! Знаех какво ще последва и можех само да гледам с насълзени очи малкия пръстен с аметист, който мъжът ми подаде през писалището.

— Бил съм дете — продължи разказа си Колини, — кажи-речи пеленаче, когато си го дал на майка ми. Тя непрестанно говореше за милостивото ти сърце и смелостта ти.

Знаете ли, чудех се да се смея ли, да плача ли. Пред мен стоеше човек, който ми оказваше почит заради моята смелост! Смел аз, Роджър Шалот — най-пъргавия навремето беглец из целия християнски свят. Доказал съм го неведнъж, не се и съмнявайте. Дочуеше ли се звън на мечове и рукнеше ли кръв, старият Шалот — по думите на приятеля ми Уил Шекспир — беше като „като хрътка пъргав“, готов да хукне винаги в обратната посока. Взех пръстена и се вторачих в чистия му блясък.

— Колко отдавна беше — промълвих. — Колко много хора загинаха от ужасна смърт. Колко зловещи убийства се случиха.

Потънах в спомени, а Колини се отдръпна.

По-късно през деня дадох угощение. Повеселихме се в негова чест и за да отбележа идването му, после му отпуснах ескорт до Дувър, а накрая проследих с поглед заминаването му. Посещението му беше предзнаменование. Мрачно подсещане за миналото. Той може и наистина да бе отдал почит на моята смелост, но старият Шалот знае как стоят в действителност работите: миналото е торба с лъжи. В сънищата ми ме преследваше присмех. Духовете от кошмарите ми щяха все така да ме спохождат.

Отначало не им обръщах внимание, но когато се събудих миналата нощ — с една ръка върху гърдите на Фийби, другата върху тези на Марго — и вперих поглед през прозореца в пълзящите над дебелия сняг сенки, разбрах, че трябва да продължа да записвам спомените си. Не го ли сторех, кошмарите щяха да станат още по-ужасни. Беше настъпило време пак да подхвана записките си.

Изпих три чаши превъзходен кларет и се сгуших между Фийби и Марго. (Засукани моми, но жестоко ревнуват една от друга.) Полудувахме малко и заспах. Може и да е било сън или видение, не знам, но се озовах с лице, прилепено о стъклото на прозореца, вперил очи в тъмнината навън.

Появи се череп на животно и се понесе към мен във въздуха, а тъкмо пред стъклото се завъртя. После се появи рицар, облечен като тамплиер, с черно лице и кървавочервен шлем, в горната му част се гърчеха змии, нахвърлили се върху птица с разлагащ се търбух, в ръцете си рицарят носеше отсечена глава с превързани очи и посивяла коса, гъмжаща от насекоми.

Последва ново видение. Тълпяха се наоколо ми, толкова ярки, толкова близки, че се събудих от собствените си писъци. Фийби и Марго ми донесоха чаша херес и ми изиграха танца, който бяха научили на Майския празник миналата година, чак тогава заспах.

И ето ни сега тук. Зима е и затова не съм в подземието с лабиринта, ами в тайния си кабинет. Седя на стола си с висока облегалка, цял покрит със завивки. От едната ми страна има кана с кларет и голяма чаша, а от другата е почернелият ми ръжен, в случай че капеланът ми го напуши твърде много смях. Това дребно нищожество счита, че си измислям всичко. Ако питате него, пия твърде много вино и съм ненадминат лъжец. И да съм, ще сме от едно котило, понеже и него си го бива в шикалкавенето. Известни са ми дребните грехове на моя капелан. Виждам как погледът му скришом шава към закръглените бедра на младичката Фийби или към налетите гърди на Марго. Дочувал съм, че обича да мъкне млади девойчета в една от плевните. Май ме има за глупак като себе си! Все пак плевнята не е най-добрият избор, ако в гореща лятна вечер си решил да понаучиш на едно-друго някоя хубавичка фуста. Или като се позамисля, може пък да има значение на какво точно му се ще да я учи!