Пол Дохърти - Убийствата на Граала

— Река Йордан е в Палестина — размишляваше Бенджамин — предполагам, че под „кивот“ трябва да разбираме „кивота на завета“ — сандъкът, в който са съхранявани десетте Божи заповеди. Само Господ знае къде е той!

Отпи от виното в чашата си.

— Сигурен съм в едно, добри ми Агрипа, че няма да откриеш нито едното, нито другото в Гластънбъри, така че за какво ни е да идем там?

Господарят ми не беше в настроение, разстроен от смъртта на Бъкингам и хладнокръвното погребение, с което Агрипа се беше отървал от бедния Хопкинс. Така че аз се заех да разсъждавам вместо него, което се случваше рядко.

— Трябва да са в Гластънбъри — настоях — по някакъв начин думите „река Йордан“ и „кивота на Мойсей“ сигурно подсказват за тамошни места.

— Как стигна до това заключение? — попита Бенджамин.

— Ами загадката е от тайна хроника от Гластънбъри. Писарят сигурно е бил монах в абатството. Вероятно е записвал загадки, чиито отговори са били известни на малцина, може би тамплиери, намерили убежище там. „Река Йордан“ и „кивота“ трябва да са места из околностите или в самия Гластънбъри.

Агрипа се приведе и стисна ръката ми.

— Шалот! Шалот! — измърмори той. — Може и да си леко кривоглед — аз наистина съм леко кривоглед по рождение — но зад това лукаво лице се крие проницателен ум, който набира сили. Кардиналът ще остане доволен.

— О — отвърнах с ирония, — само това ми липсваше, за да съм напълно щастлив. Ами предателството и кървавото убийство?

— Не бързай — ухили се Агрипа. — Дай повече време на сенките, за да се насъберат.

Излязохме от „Златният турчин“ и тръгнахме надолу към реката. Когато наетата от нас баржа се спусна по течението към двореца Ричмънд, вече се смрачаваше. Бенджамин седеше свит при носа на баржата, потънал в мислите си. Доволен и щастлив от себе си, Агрипа непрекъснато се навеждаше към мен и благосклонно ме потупваше по ръката заради прозорливостта ми по отношение на гатанката на Хопкинс.

Лодкарят преведе баржата през завоя на Темза и я насочи надолу към Уестминстър. Всякакви кораби стояха на котва на това място на реката и закриваха от поглед кея: търговски кораби от Венеция, малки, но здрави търговски корабчета от балтийските страни, крайбрежни рибарски лодки, готови за нощния риболов. Прекрасна гледка за тръгналите на разходка по реката в някоя вечер на късната есен.

Погълнат от покоя на гледката, Агрипа успокоително ни се усмихваше. Само ако знаех какво ще последва по-късно — загадъчни пожари, неумолимата ръка на славата 6 6 „Ръката на славата“ — окултна практика, според която в отрязаната ръка на убиец се поставя приготвена от тлъстина на друг убиец свещ. Според окултната традиция „ръката на славата“ има множество магически свойства. — Бел.прев. , параклис, пълен с призраци, проклятия от вещица и отрязани глави, от които капе кръв — щях да се хвърля от лодката и да плувам с всички сили към най-близкия бряг, за да спася живота си.

По-належащи тревоги измъчваха господаря ми. Той погледна сънливо назад към чезнещите в мрака кули на Уестминстърското абатство и се раздвижи, за да прогони съня.

— Защо? — рязко попита той.

— Защо какво? — отвърна му рязко и Агрипа.

— Защо трябваше и ние да присъстваме на екзекуцията? И кое налагаше да видим как разпъват Хопкинс на колелото?

Тези мисли бяха споходили и мен, затова с любопитство втренчих поглед в Агрипа, който прехапа устни и отмести поглед от брега на реката. Очите му бяха добили тъмен наситеносин цвят, нямаше го онзи огледален блясък в тях, който придобиваха, когато Агрипа присъстваше на събитие, изпълнено с жестокост, или на кръвопролитие.

— До няколко дни — прошепна добрият доктор, — всичко ще ви се изясни. Но помнете едно, че Бъкингам не е просто глупак, ами невинен глупак.

Зяпнах го изненадано.

— О, да — додаде Агрипа. — Може тайно и да е бил един от тамплиерите. Може дори сам да е издирвал Граала и меча на Артур, но по думите на Хопкинс, Бъкингам не се е интересувал от друго.

— Тогава с какво кралят е доказал предателството на Бъкингам по време на процеса?

— Свидетелствал е шпионинът на Бъкингам в Лондон, Таплоу. Не забравяйте — Агрипа се взря във все по-гъстата мъгла — не само Бъкингам се прости с живота в този случай.

Докторът впери поглед в Бенджамин.

— Познавахте ли Колкрафт?