Пол Дохърти - Убийствата на Граала

Изненадан, Бенджамин скочи на крака.

— Измамили сте го, сър! Онова, което сте чули в предсмъртната му изповед, е свята тайна, а вие не сте свещеник!

Агрипа благо се усмихна.

— Кой казва, че не съм свещеник, Бенджамин? — той гледаше господаря ми право в очите. — Греховете на мастър Хопкинс не ме интересуват, а само онова, което исках да науча — и тайната на изповедта не се отнася до него. Познавам закона.

Бенджамин изду бузи и седна.

— Тогава какво ви разкри мастър Хопкинс?

— Ами по думите на Хопкинс — Агрипа изпъна късите си крака — Граалът и мечът Екскалибур все още са в Гластънбъри.

— Къде? — попитах аз.

— А! — Агрипа млясна. — Да носиш мях за вино, Шалот?

— Нося, но е празен.

— Е, налага се да почакам — усмихна се той. Погледна насмешливо към Бенджамин. — Хопкинс направи признания. Вече му е все едно. Други тамплиери ще разгадаят гатанката.

— Каква гатанка?

Агрипа се облегна назад, притвори очи и замърмори:

— Какво пък ще рече това, в името на Бога? — попитах.

— Не знам. Хопкинс го открил в тайна хроника в абатството Гластънбъри, та според мен трябва да идем там.

Разтъпка крака, за да се отърси от студа и вдигна очи към свъсеното небе.

— Ще завали сняг — измърмори той. — Ще натрупа бързо. Трябва да тръгнем със Сантер възможно най-скоро. От снега пътищата ще станат непроходими.

— Ние ли? — извиках.

— Ами да. Или — усмихна се Агрипа — поне вие двамата.

— Защо не се върнете и не попитате Хопкинс какво означават думите му? — рекох аз.

— Не мога да питам Хопкинс за нищо.

— Защо?

— Мъртъв е, прерязах му гърлото — Агрипа сви рамене. — Беше проява на милосърдие. Какво друго ми оставаше да сторя? Нямаше да доживее до мръкване и щеше да страда неимоверно, затова му прерязах гърлото — изправи се, разтъпка се и отново се завъртя с развети поли на одеждите си. За кой ли път долових странното ухание, което се носеше от него.

— Трябва да пийна — дрезгаво продума той. — „Златният турчин“ е добра кръчма, намира се до Тауър.

Прекосихме обратно поляната. Агрипа изчезна в кралските покои, за да свали свещеническото облекло и се върна ведър както винаги, плесна с ръце и заяви, че чаша превъзходен, червен като кръв кларет ще му дойде добре. Не откъсвах очи от лицето на лукавия негодяй, разтегнал устни в усмивка и се зарекох никога да не заставам с гръб към доктор Агрипа.

Още с влизането ни в „Златният турчин“ Агрипа продължи да се прави на щедър приятел: поръча ястия с месо, угоен петел в лимонов сос и кана от най-доброто бордо.

Когато засити глада и утоли жаждата си, Агрипа се облегна назад и скръсти ръце на корема си. Не откъсваше поглед от господаря ми, който беше мълчалив и затворен през цялото време, докато се хранехме.

— Таиш някакви подозрения, мастър Бенджамин, така ли?

— Да, сър, тая.

Агрипа махна пренебрежително с ръка.

— Така и трябва, така и трябва. Знаеш ли какво мисля аз? Всичко, което си видял досега, е като въведение в пиеса, а в това, което наблюдаваме, са замесени кралски съдби, мощта на короната, има загадка, предателство, заговор, а по-късно ще се натъкнеш и на кървави убийства! — той отпи от виното и примлясна с устни. — О, да, ще се натъкнеш на злонамереност — въздъхна дълбоко, — каквато не си познавал досега!

Чашата на Бенджамин изтропа по масата и привлече вниманието на посетителите от съседните маси — амбулантни търговци, които подреждаха малобройните си реликви и други стоки, които щяха да продават на близкия пазар в Смитфийлд.

— Защо не ни кажете всичко? И какво е вашето участие? — запелтечих аз.

Агрипа протегна ръце и изпука с пръстите си.

— Много пътища водят към рая — промърмори той, — но докато стигнем там, никой няма да го е грижа! Кардиналът води играта, мастър Шалот, а аз — макар че ще се отрека от думите си по-късно, — аз дърпам конците на кардинала. Събитията трябва да следват предначертания си ход и аз съм тук, за да не се отклонят от предначертаното — той размаха късия си пръст насреща ни и се усмихна. — А пък вие двамата сте тук, за да ми помагате, така че да спечелим слава и богатство.

В последните му думи имаше язвителност и в погледа му долових злост. Марионетки, рекох си, кукли на конец. Но вие си го знаете стария Шалот, заеме ли се с нещо, не се отказва докрай.

— Ето — додаде Агрипа — загадката на бедния, изоставен Хопкинс: