Пол Дохърти - Кулата на смъртта

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти - Кулата на смъртта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2012, ISBN: 2012, Издательство: Еднорог, Жанр: Исторический детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кулата на смъртта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кулата на смъртта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

През лятото на 1523 година не само потната треска покосява жителите на Лондон. Злодейски заговори стават повод за безмилостни убийства. В страха си от зараза крал Хенри VІІІ е напуснал столицата и се отдава на лов и любов, а кардинал Улзи управлява страната.
Гневът на краля се равнява само на ужаса му, когато започва да получава писма, подписани от Едуард V, момчето-крал, изчезнало заедно с брат си при загадъчни обстоятелства от Тауър. Изчезването и предполагаемата смърт на двама от последните наследници на династията Йорк си остават обгърнати в тайна – но сега кардиналът трябва да разбере кой си позволява да ползва името на един мъртъв крал и как злодеят се е добрал до личния печат на същия този крал. Положението се усложнява, когато незнаен убиец започва да изтребва един по един палачите от Тауър.
Кардинал Улзи се обръща към племенника си Бенджамин Даунби и вечния му спътник, хитрия непрокопсаник Роджър Шалот, с молба да открият изнудвача-самозванец, разкривайки най-сетне съдбата на принцовете от кулата, и да разобличат убиеца, успял да всее ужас у страховитите палачи. Заплахите на краля също подтикват Бенджамин и Роджър да преследват отчаяно убиеца край бедняшки коптори и сред великолепието на кралските дворци.

Кулата на смъртта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кулата на смъртта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Двамата се срещнахме в салона на „Върбата“.

— Роджър! Моето скъпо, скъпо момче!

Куиксилвър сграбчи ръката ми и сърдечно я разтърси. Аз се усмихнах и казах на кучия син да ми върне пръстена, който току-що беше смъкнал от пръста ми. Мошеникът му с мошеник се ухили и ми го подаде.

— Освен това искам да държиш ръцете си далеч от кесията ми! — изръмжах. — И не се опитвай да ми пробутваш номерата си, Куиксилвър! Да не започнеш сега да трупаш разни сметки, които после да изпратят на мен — поставих две златни монети пред него. — Вземи тези сега, а когато приключиш, ще получиш още три.

Монетите изчезнаха, преди да успея да мигна — името на доктора беше съвсем уместно 16 16 Quicksilver (англ.) — живак; бърз, непредсказуем. — Б.пр. .

Куиксилвър седна, повика кръчмаря и надуто поръча най-доброто, което кухнята можела да предложи. После, макар да беше кльощав и поне шейсетгодишен, докторът яде като кон и през цялото време не спря да ми задава въпроси. Защо съм го бил повикал? Да не би да съм имал нови лекове? Какво съм искал от него?

И така, аз му разказах всичко за Голямата уста и домочадието й. Куиксилвър ме изслуша внимателно, а после се облегна в стола си и се разтресе от смях.

— За Бога, Шалот, сега цялото семейство ще трябва да се завре в нужника! Какво казваш — сложил си и анасоново семе? Майко мила, кожата им ще се покрие с обриви!

— Откъде знаеш? — сопнах се аз. — Нали си шарлатанин!

Лицето на доктора изведнъж помръкна и за миг аз видях един съвсем друг човек. В следващия момент си дадох сметка, че не ми е известно абсолютно нищо за Куиксилвър — не знаех нито кой е в действителност, нито откъде идва.

— Ех, Роджър — размаха показалец той. — Аз никога не съм те обиждал. А колкото до мен — знай, че не съм такъв, какъвто изглеждам.

— Повечето хора не са — заядох се аз, но после видях гнева в очите на Куиксилвър. — Съжалявам — добавих бързо и дарих доктора с най-очарователната си усмивка. — Наистина съжалявам и ти обещавам, че когато свършиш работата, ще ти платя не три, ами четири монети.

Събеседникът ми обаче явно си беше спомнил нещо неприятно, защото се наведе към мен и изсъска:

— Чувал съм за теб, Шалот, и знам за нещата, които си вършил за Уолси — Куиксилвър разтегли устните си в студена усмивка. — Някога аз също работех в сянката на силните на деня и се случваше да ме привикат в Тауър посред нощ, да ме отведат в някоя тайна стаичка и да ме сложат да седна до леглото на някой големец, за да изслушам изповедта му — докторът се отдръпна, сякаш беше казал твърде много. — Както и да е — той вдигна рамене, — всичко това е в миналото.

Така и не разпитах Куиксилвър по-подробно. Когато човек живее потаен живот като мен, той не задава въпроси. Да вземем например клетия Кристофър Марлоу, когото убиха, докато се хранеше. Кит с неговото ангелско лице, подигравателна усмивка и весели очи успя да запази истинската си самоличност в пълна тайна. Минаха двайсет години от смъртта му, а спорът около това кой е бил приживе вече започна. Какъв беше Марлоу? Шпионин? Наемен убиец? Атеист? Лютеран? А може би папист? Един Господ знае. Същото важи и за Уил Шекспир, който е обвит в толкова много тайни, че ще му стигнат за хиляда пиеси!

Както и да е, в онзи момент поведението на Куиксилвър изведнъж се промени и нетърпелив да се впусне в поредната шмекерия, той зачака заповедите ми. След като му прошепнах замисъла си, докторът избухна в смях, а после плесна с ръце и тържествено обеща, че още на другия ден ще се премести в „Белият елен“.

На следващия ден, точно преди залез-слънце, аз влязох в селската ни кръчма. Огледах се, но наоколо нямаше и следа от Куиксилвър. „Да му се не види! — изругах. — Дано крадливият кучи син да не е хукнал обратно за Лондон заедно със златото ми!“ После седнах край огнището с чаша ейл и не щеш ли след малко в салона влезе икономът на Голямата уста с ококорени очи и треперещи ръце. Той сграбчи чашата си и след една огромна глътка се провикна така, че всички да го чуят:

— Уважаеми господа, молете се за мистрес Попълтън и семейството й! — гласът му се сниши до един от онези драматични шепоти, които писачите на пиеси като Бен Джонсън толкова много обичат. — Всичките пърдят, та се късат! — възкликна той. — После тичат към нужниците като хрътки, а кожата им е цялата покрита с пъпки и мехури!

— Да не ги е пипнала потната треска? — попита един от селяните. — Говори се, че върлувала в Лондон…

Икономът — непоправим клюкар, който изключително много се наслаждаваше на славния си миг — поклати глава.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кулата на смъртта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кулата на смъртта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кулата на смъртта»

Обсуждение, отзывы о книге «Кулата на смъртта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x