Пол Дохърти - Кулата на смъртта

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти - Кулата на смъртта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2012, ISBN: 2012, Издательство: Еднорог, Жанр: Исторический детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кулата на смъртта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кулата на смъртта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

През лятото на 1523 година не само потната треска покосява жителите на Лондон. Злодейски заговори стават повод за безмилостни убийства. В страха си от зараза крал Хенри VІІІ е напуснал столицата и се отдава на лов и любов, а кардинал Улзи управлява страната.
Гневът на краля се равнява само на ужаса му, когато започва да получава писма, подписани от Едуард V, момчето-крал, изчезнало заедно с брат си при загадъчни обстоятелства от Тауър. Изчезването и предполагаемата смърт на двама от последните наследници на династията Йорк си остават обгърнати в тайна – но сега кардиналът трябва да разбере кой си позволява да ползва името на един мъртъв крал и как злодеят се е добрал до личния печат на същия този крал. Положението се усложнява, когато незнаен убиец започва да изтребва един по един палачите от Тауър.
Кардинал Улзи се обръща към племенника си Бенджамин Даунби и вечния му спътник, хитрия непрокопсаник Роджър Шалот, с молба да открият изнудвача-самозванец, разкривайки най-сетне съдбата на принцовете от кулата, и да разобличат убиеца, успял да всее ужас у страховитите палачи. Заплахите на краля също подтикват Бенджамин и Роджър да преследват отчаяно убиеца край бедняшки коптори и сред великолепието на кралските дворци.

Кулата на смъртта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кулата на смъртта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

(Малкият ми капелан пита защо не съм бил разпознат. Ама че малоумник! Нали вече казах, че докато работех за Попълтън, бях предрешен!)

— Никой друг не проявява симптомите — заяви икономът. — Господ да ни е на помощ! Къщата вони на лисичарник!

— Пъпки и разстройство, казваш, а? — прогърмя някакъв глас откъм вратата, водеща към стълбището.

На прага, облечен в най-хубавата си, обточена с кожа мантия и надянал на носа си очила, стоеше Куиксилвър. И така, докторът потупа разрешителното си (фалшиво, разбира се), което доказваше, че е член на гилдията на лондонските лекари и повтори:

— Пъпки и разстройство, така ли?

— Да, сър — отвърна икономът, докосвайки челото си за поздрав и хвърляйки един поглед към кръчмаря.

— Това е доктор Мирабилис — заяви онзи шепнешком. — Лондонски лекар, покровителстван лично от великия кардинал. Минава от тук на път за свои роднини в Норич.

О, Боже! Опитах се да запазя сериозното си изражение, но предизвикателството беше твърде голямо, така че в крайна сметка, наврях лицето си в чашата. Куиксилвър играеше ролята си толкова добре, че старият Марлоу вероятно би дал лявата си ръка, за да види изпълнението му. И така, на доктора беше предоставен най-хубавия стол в кръчмата и той седна на него като крал в трона си, строго гледайки иконома над очилата си.

— Пъпки и разстройство, а? — потрети въпроса си Куиксилвър.

— Да, милорд.

Докторът направи гримаса и щракна с пръсти.

— Класически случай на Съдранис задникус — заяви той надуто.

— Заразно ли е? — полюбопитства икономът.

— Не ставай глупав! — отвърна Куиксилвър. — Въпреки това заболяването е много коварно. Сблъсквал съм се с него в Монпелие и в Салерно.

— Смъртоносно ли е? — попита с надежда кръчмарят.

— Откога болните са в това състояние? — поинтересува се докторът.

— От около три дни. Да, милорд, днес е третият ден, откакто са така.

— Вътрешностите се разкапват напълно за около седмица — заяви важно-важно Куиксилвър, — след което настъпва смъртта.

Когато чу това, икономът почти изтърва чашата си, а после се олюля, така че се наложи да го сложат да седне на един стол. Естествено, внезапната му слабост не се дължеше толкова на загрижеността му за семейство Попълтън, колкото на безпокойството, че може да остане без работа.

— Можеш ли да помогнеш, сър? — заекна той, попивайки потта от челото си.

— Разбира се!

— А колко ще струват услугите ти? — икономът направи гримаса, въобразявайки си, че си е придал много умен вид.

— Колко ще струват услугите ми ли? Как смееш да ми говориш за пари? На мен — доктор Мирабилис!

Куиксилвър понечи да стане от стола си, но в този момент икономът се хвърли в краката му.

— Моля те, сър! Ела с мен! — заувещава го той.

Най-накрая добрият доктор се съгласи и без дори да ме погледне, излезе от кръчмата, предвождан от иконома. Аз изчаках да се изгубят от поглед, след което побързах да се омета, за да мога да се посмея на воля. И така, капанът беше заложен. По-късно същата вечер се измъкнах навън и се срещнах с Куиксилвър край бесилката на кръстопътя. Негодникът щеше да се пукне от смях.

— В бурето не е останала и капка вино — заяви той. — Дори след като се разболели, Попълтън продължили да го пият, защото — както ми обясни майката — клетите им тела се нуждаели от подсилване.

— И какво им препоръча ти?

Куиксилвър вдигна рамене.

— Спазих указанията ти дословно. Не им предписах лекарство, но ги посъветвах да не ядат и да не пият нищо освен подсладена вода, а после им обещах да ги навестя отново утре вечер.

— И? — попитах аз с надежда.

— Тогава ще нанеса удара си. Няма да им препоръчам нищо ново като лечение; просто ще доразвия идеята, която им подхвърлих днес. Ще им обясня, че Съдранис задникус е една много загадъчна болест, която се дължи по-скоро на състоянието на ума, отколкото на каквото и да било друго. После ще предположа, че вероятно са сторили някакво много голямо зло на някого, което е отровило душите им и е довело до телесните им симптоми — докторът се усмихна, приглади плаща си и седна върху стъпалата към ешафода.

— Глупаците му с глупаци ще захапят въдицата — рече той тихо — и аз ще си получа парите, а ти — твоето отмъщение. После ще се върна в Лондон — Куиксилвър посочи към скелета, който висеше от въжето. — Как мислиш, Роджър, дали двамата с теб ще свършим така? Като купчина оголени кости? Като играчка за вечерния ветрец на някой самотен кръстопът?

Аз се взрях в бесилката, окъпана от светлината на лятната луна, и усетих как по гръбнака ми полазват тръпки. За Куиксилвър изобщо не беше обичайно да се отдава на меланхолични настроения.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кулата на смъртта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кулата на смъртта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кулата на смъртта»

Обсуждение, отзывы о книге «Кулата на смъртта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x