Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

Странно нещо е животът. Щом чу тези думи, Цербер избухна в кикот и ме заблагославя, сякаш му бях измолил помилване от самия крал. Кемп и съдиите възразиха, но Бенджамин беше непреклонен.

— Този мъж няма да бъде обесен!

Назряваше разправия, но тогава Егремонт се изправи, плесна с облечените си в ръкавици ръце и каза нещо на един от хората си. Мъжът изтича до купчината дърва в другия край на поляната и се върна с един пън.

— Може да не бъде обесен — заяви той, — но правосъдие все пак ще се въздаде.

Той извика още една заповед. Двама от облечените му в ливреи слуги изтърколиха Цербер от вратата и нагласиха врата му върху пъна. Егремонт свали плаща си, извади меча си и старателно зае позиция. Вдигна меча и с един-единствен безпогрешен удар отсече главата на Цербер.

Аз, разбира се, се отдалечих, притиснал уста с ръка. Не понасям гледката на кръв, дори и да не е моята. Когато се върнах, няколко стрелци от гарнизона вече бяха положили трупа и отсечената глава на Цербер върху вратата и ги отнасяха, за да ги хвърлят в някоя яма из запуснатите части на Тауър.

Егремонт имаше вид на човек, останал доволен от свършената през деня работа. Прие предложението на Кемп да се подкрепят, но първо обиколи ешафода и грижливо провери труповете, сякаш се опасяваше, че някой може да е останал жив. Накрая размени няколко думи с Кемп, а после Бенджамин, Корнелий и аз ги последвахме през поляната нагоре към голямата зала.

— Добра работа свършихме тази сутрин — обяви Кемп и седна начело на грамадната маса, приканвайки ни с жест да се разположим на пейките от двете й страни. — Ами последният — продължи Кемп, — онзи, който не искаше да бъде обесен, какво имаше да ти казва? Какво ти призна?

Господарят ми ме срита леко.

— Нищо особено — отвърнах.

— Хайде стига — Егремонт удари с чашата вино по масата.

— Каза ли нещо за държавата? — рязко ме попита Корнелий.

— Каза, че в подземния свят чули за кражбата, но нищо повече.

Погледът на Корнелий се плъзна встрани. Знаеше, че лъжа.

— Без съмнение — намеси се господарят ми, — вие, граф Егремонт, също усърдно проучвате случая, нали?

— Да, полагаме всички усилия — граф Егремонт свали ръкавиците си и пръстите му се заиграха с малкия кожен пискюл върху едната от тях. — Нароиха се какви ли не слухове.

Гласът му стана груб.

— Какви именно слухове? — полюбопитствах аз.

Егремонт дори не ме погледна.

— Слухове, че държавата е у французите или у папските пратеници. Негово императорско величество Карл V никак няма да е доволен.

— Милорд Теодосий, владеете възхитително английски — отбеляза Бенджамин.

— Учих в Кеймбридж — отвърна Егремонт. — Тривиум 46 46 Средновековно училищно образование, включващо обучение по граматика, логика и реторика. — Бел.прев. , квадривиум 47 47 Университетски курс в средновековното образование, в който се преподавали аритметика, музика, геометрия и астрономия. — Бел.прев. , логика и метафизика.

— Ами вие, мастър Корнелий? — попитах.

— Живял съм известно време в Англия — отвърна ми рязко Корнелий. — Преди много години чиракувах при един ханзейски търговец на платове в Стийлярд 48 48 Основен търговски център на Ханзата в Лондон през Средновековието. — Бел.ред. .

— Това какво общо има с държавата на Карл Велики? — сопна се Егремонт.

— Нищо — промърмори Бенджамин.

— В такъв случай… — Егремонт се изправи, пляскайки се по бедрото с ръкавиците си, поклони се на сър Томас и на Бенджамин и излезе от стаята.

Корнелий го последва тихо като сянка. Кемп ги изпроводи с поглед.

— А вие владеете ли езици? — попита го Бенджамин.

Сър Томас присви очи.

— Френски и италиански — отвърна той.

— Ами немски? — попита Бенджамин.

— И немски.

— И сте работили в Империята, така ли?

Сър Томас стана неспокоен. Отвори уста да отвърне и отправи пълен с копнеж поглед към вратата, сякаш му се щеше да избяга.

— Това не е ваша работа — озъби се той, — но за да съм честен, ще ви кажа, че да, бил съм кралски пратеник в Любек и преди да сте попитали, мастър Даунби, да, срещал съм граф Егремонт и Корнелий доста пъти преди. Както и да е, искам да ви покажа нещо.

Кемп излезе от залата.

— Какви бяха тези въпроси? — попитах.

— Ами я си представи, Роджър — прошепна ми Бенджамин, — че това е един общ заговор; съюз между Егремонт и Кемп с участието на Корнелий с цел да окрадат както своя император, така и нашия крал, и да забогатеят.