Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

— Ами вашите разбойници? — намеси се Егремонт. — Онзи лорд Харон, когото споменахте?

— Да — пристъпи напред Кемп, кучият му син беше ухилен до уши. — С негово величество краля обсъдихме това, което ни разказа мастър Шалот, и той поиска лорд Харон да бъде заловен, арестуван и разпитан — той ме потупа по бузата. — А ти, скъпи ми Роджър, ще бъдеш примамката.

Късно следобед се върнахме в „Мъждивият фенер“. Аз се разкъсвах между яростта и страха.

— Винаги клетника Шалот — изръмжах, докато се настанявахме в кръчмата.

Дойде Боскъм. Този път се беше предрешил като монах, дори на лицето си беше докарал престорено набожно изражение и шегичката му малко повдигна настроението ми. Бенджамин се представи и благодари на Боскъм за любезността, която беше проявил към мен по време на скорошните ми премеждия. Съдържателят скри ръце в расото си, усмихна се благо, направи кръстен знак във въздуха и се отдалечи. Бенджамин го съпроводи с поглед, пълен с любопитство.

— Господарю? — обадих се аз.

Бенджамин вдигна чашата си и хвърли остатъците от пилето си на пода, за да ги изяде Кастор.

— Сигурен съм, че съм го виждал и преди — заяви Бенджамин и остави чашата си на масата. — Сигурен съм — повтори той.

— Може би първия път, когато дойдохме тук? — сопнах се аз. — Може тогава да сте го зърнали. Но да оставим това — какво ще правя с лорд Харон?

— Сър Томас Кемп беше пределно ясен — отвърна ми Бенджамин. — Възможно е лорд Харон да има пръст в събитията в имението Малвъл — той се приведе и стисна китката ми. — Роджър, друг избор нямаме. По-добре така, отколкото да ни привикат да коленичим пред краля и да го слушаме как беснее или още по-зле — да ни замеря с каквото свари! — погледът на Бенджамин се стрелна към Боскъм, който стоеше зад бъчвите с ейл. — Ако се провалим в тази задача — добави той, — със сигурност ни чакат няколко месеца в Тауър, последвани от плаване до африканското крайбрежие.

Бенджамин заобиколи масата, седна до мен и се облегна на стената.

— Нека обобщим какво знаем, Роджър. Първо — започна да изброява той, — имаме държавата на Карл Велики. Кралят явно е решен да не допусне тя да излезе извън пределите на кралството му. За тази цел той поръчва на кралския златар да изработи копие. Второ, истинската държава носи таен белег. Когато аметистът на върха й се погледне срещу пламък от свещ, в скъпоценния камък се вижда разпнатият Христос. Тази тайна е известна на краля и на сър Томас Кемп. Търговецът на реликви Хенли също я е знаел, но не и крадецът. Затова Хенли е бил убит, а Баркли — отвлечен и замъкнат в пущинаците, за да бъде измъчван и разпитван за копието, преди да бъде убит по този отвратителен начин.

— Трето — вметнах аз, — изработеното от Баркли копие очевидно е заблудило както граф Теодосий, така и Корнелий. Иначе те в никакъв случай не биха го приели — отпих глътка ейл. — Това ни отвежда до други любопитни възможности. Дали държавата, която Кемп ни показа, всъщност не е била истинската? Или пък Баркли е направил две копия?

— И? — попита Бенджамин.

— Къде е копието сега? — попитах аз на свой ред.

— Не мога да ти отговоря — отвърна Бенджамин. — Прескъпият ми чичо обаче ми довери, че Хенри води преговори с императора да му помогне срещу Франция от миналата година насам. За това време Баркли е можел да изработи две или повече копия — той въздъхна. — Това обаче ще си остане загадка, нали? А сега ми кажи какво друго се върти в умната ти глава, Роджър?

— Четвърто — продължих аз, — знаем, че петнайсет мъже бяха избити в имението Малвъл, но не и кой и по какъв начин е извършил убийствата. Нищо не ни подсказва как убиецът е успял да се промъкне в къщата и да избие толкова много здрави мъже, а след това да се измъкне неусетно. Пето, сър Томас Кемп попада под известно подозрение. Считаме, че поне един от неговите стрелци е изпращал съобщения от господарската къща.

— Нямаме обаче доказателства — намеси се Бенджамин, — че тъкмо Кемп е получавал съобщенията.

— И накрая — заключих аз, — възможно е лорд Харон да е замесен в злодеянието. Няма съмнение, че той е отговорен за смъртта на лейди Изабела Малвъл, така че може би му е известен някакъв таен вход към къщата.

— Има и още един участник — додаде Бенджамин. — Мъжът, когото Корнелий нарече Шлахтер — някогашен член на Нокталиите, който може би работи за себе си…

— Или пък за лорд Харон? — предположих аз.

Огледах кръчмата. Денят преваляше — търговци, калфи, носачи, няколко уличници, двама скитащи музиканти и един просяк с пълна с пенита шепа шумно поръчваха вино и храна и гръмко се смееха на монашеското превъплъщение на Боскъм. Един от носачите, пиян дръвник, улови погледа ми и се заолюлява заплашително към мен. Кастор надигна глава и изръмжа, а онзи подви опашка и се омете.