Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

— Чакахме ви поне половин час, сър Томас!

Наперената му поза и затъкнатите в ножниците меч и кама му придаваха страховит вид. Още по-застрашителен изглеждаше Корнелий, който стоеше до него, скрил ръце в широките ръкави на мантията си, под чийто ръб се подаваше дръжката на камата му. Зад него в мълчалив полукръг се бяха наредили Нокталиите. Те представляваха зловеща гледка с бръснатите си глави и монашеско облекло, но най-вече с това, че бяха въоръжени до зъби. Взираха се в нас без следа от дружелюбност в погледа.

— Къде е Баркли? — попита Кемп.

Корнелий щракна с пръсти и двама от хората му пристъпиха напред. В ръцете си държаха носилка — платнище, опънато между два пръта. Отметнаха покривалото. Господи, помилуй! Баркли беше добър човек и не заслужаваше да умре по този начин. Беше без ботуши и панталони, а полузатворените му, кървясали очи гледаха безжизнено нагоре. От устата му беше останала една кървава рана, гърлото му беше прерязано, а кръвта беше напоила скъпия му елек в синьо и златно.

— Добър човек беше, поне към мен!

Коленичих до тялото на Баркли, затворих очи и казах една кратка молитва. От другата страна Бенджамин вече оглеждаше трупа.

— Вижте — той вдигна ръката на Баркли. — Някой е отрязал върховете на пръстите му. Същото е сторил и с лявата ръка.

Петите на клетника бяха обгорени, а от двете страни на голите му крака имаше дълги прорези от нож.

— Изтезавали са го — възкликна Корнелий. — Запалили са огън под краката му, отрязали са върховете на пръстите му. Кой би причинил подобно нещо на сър Хюбърт?

— Има ли друго? — попита Бенджамин. — Как се е озовал тук?

— Има следи от конски копита — отвърна Корнелий и приклекна до нас. — Който и да е сторил това, не ще и съмнение, че си обича работата.

Бенджамин се изправи.

— Сър Томас, къде бяхте снощи? — рязко попита той. — Ами вие, граф Егремонт?

Пратеникът на императора се приближи и опря леко камшика за езда, който държеше в ръката си, в бузата на Бенджамин.

— Да не би да обвинявате мен?

Изправих се и улових дръжката на камата си. Егремонт забеляза движението ми и се разсмя гърлено.

— Кажете му, сър Томас. Кажете му къде бяхме и двамата снощи.

— Гостувахме на негово величество краля и негово високопреосвещенство кардинал Уолси. Пристигнахме в кралския двор късно следобед. Нали си го знаете краля, мастър Даунби — половувахме, погуляхме и се позабавлявахме с разни представления, които се редяха едно след друго. Празненството се проточи до зори. Мастър Баркли е изчезнал вчера. Казал е на работниците си, че излиза, и това е последното, което знаем за него.

— Ами вие къде бяхте? — попитах аз Корнелий.

— Настанени сме в старите сгради в Темпъл, близо до Флийт Стрийт — отговори ми водачът на Нокталиите.

— И?

— И аз като вас двамата с мастър Даунби не мога да кажа къде съм бил час по час — Корнелий посочи трупа. — Това е дело на професионален убиец и според мен той е отвлякъл Баркли.

Корнелий се наведе и обърна трупа.

— Ударил го е по тила и го е докарал тук, за да го разпита — той ме погледна лукаво. — Един Господ обаче знае защо.

После посочи към следите от нож от двете страни на коляното.

— Тези рани са изключително болезнени. Когато човек изпъне краката си и стегне мускулите под коляното, подобни порязвания могат да изтръгнат писъци от гърлото му.

Корнелий погледна Егремонт през рамо и му каза нещо на немски.

— Какво му казахте? — попита Бенджамин, който поназнайваше езика им.

— Говорехме си за Шлахтер 43 43 Schlachter (нем.) — касапин. — Бел.ред. , по вашему Касапина. Преди години — разказа ни Корнелий, — още преди да се присъединя към Нокталиите и негово императорско величество да ми засвидетелства своето благоволение, имаше друг член на Нокталиите, майстор на изтезанията, когото наричаха Шлахтер. Служеше на император Максимилиан, но… — Корнелий избърса ръцете си в кафявата си дреха и загледа гарваните, които грачеха в дърветата около руините. — Той се забрави. Допусна грешката да изтезава невинен човек, един търговец, и император Карл го освободи от служба. Казваше се Якоб — Корнелий присви очи. — Точно така, Якоб фон Архетел. Той избяга от Империята и за залавянето му беше издадена заповед. Това беше първата ми задача — усмихна се той едва-едва — и аз се провалих.

— Да не би да твърдите, че това е дело на Шлахтер? — попитах.

— Възможно е — отвърна ми Корнелий. — Налице са всички отличителни белези на начина му на действие. Отрязването на върховете на пръстите, раните от нож по краката — лицето му се помрачи. — Ако Архетел има пръст в тази работа, това никак не е на добре. Той ще иска да навреди на императора, както и да напълни собствената си кесия.