Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

— Тук и мишка не може да се промъкне — заявих аз.

Господарят ми, който беше потънал в необичайно мълчание, само кимна.

Най-накрая се събрахме около масата в кухнята. Кемп седеше в единия й край, а Егремонт в другия.

— Всичко е готово — започна Егремонт. — Що се отнася до охраната, Нокталиите ще останат тук.

— Има ли храна? — попита Кемп.

— Аз ще се погрижа за това — отвърна тихо Егремонт — Винаги сами си купуваме храната и пиенето.

— Ами охраната от страна на англичаните? — поиска да узнае сър Томас. — Кралят ни обеща шестима от най-добрите си стрелци от Тауър.

— Утре ще донесат реликвата тук, нали? — попита Егремонт.

Кемп кимна.

— Ще пристигне веднага след пладне.

Егремонт се почеса по бузата. Единият му пръст зашари по един белег от меч отстрани на челюстта му.

— Държавата ще бъде донесена тук — повтори той, барабанейки с пръсти по кухненската маса. — Ще има деветима от Нокталиите, останалите няма да са ни нужни.

Спътникът му понечи да му възрази, но Егремонт го спря с махване на ръката.

— От тях, Корнелий — меко рече той, — искам да охраняват охраната.

Егремонт се намръщи и присви очи.

— Държавата ще пристигне утре и ще остане в запечатаното си ковчеже. Капаците на прозорците ще бъдат затворени, а всички врати — заключени и залостени. Каквото и да се случи, никой няма да влиза или да излиза. Така ще бъде в продължение на пет дни, докато каравелата на императора не влезе в пристанището на Темза и не бъдат извършени всички приготовления. После ще пренесем държавата на кораба. Дотогава реликвата на моя господар ще бъде охранявана от петнайсетима мъже — деветима Нокталии и шестима ваши стрелци. Съгласен ли сте, сър Томас?

Кемп кимна.

— Искам — продължи Егремонт — отвън денем и нощем да патрулират кучета. Къщата на пазача ще бъде охранявана от стрелци, а в нея заедно с мастър Даунби и неговия слуга ще отседне и Корнелий. Доволен съм — прибави Егремонт, — че тук няма тайни входове и че реликвата на моя господар — той натърти на всяка дума — ще бъде в безопасност.

— Как можем да бъдем сигурни, че в къщата не се случва нищо нередно? — поиска да узнае Бенджамин.

— И за това сме помислили — намеси се Корнелий. — Щом камбаните на „Свети Йоан“ в Кларкънуел забият за утринната, а после и за вечерната литургия, ще показвам фенер през един от прозорците на първия етаж на къщичката на пазача. Ще го показвам по три пъти. Ако в отговор не се види никаква светлина, ще знаем, че нещо не е наред.

— Колко време ще продължи това? — попита Бенджамин.

— Около пет дни — отвърна Егремонт. — Докато не се приготвя за отплаване.

Вгледах се в господаря си през масата. Той беше свел глава и покриваше долната част на лицето си с ръка. Беше слушал внимателно и виждах, че е разтревожен като мен. Как щяхме да успеем да върнем истинската реликва на краля и да я подменим с копието, както ни беше заръчал Големия звяр? И най-вече — как щях да разгадая проклетата гатанка? Страхът ме завладя. Големия звяр щеше да се разбеснее, задето пратеникът на императора го е преметнал толкова ловко, и тогава тежко на злочестия Шалот!

Разговорът продължи разпиляно около последните подробности, които ни бяха разяснени от Кемп и Егремонт. Дори тогава, още преди ужасните и кървави убийства да започнат, се запитах защо местят реликвата в това имение и какво налага цялата тази тайнственост и присъствието на всичките тези стражи. Когато обаче умът ти е зает с въпроса как да пренесеш някаква проклета лисица, пиле и купа със зърно през Темза, подобни вероломни замисли не са достойни за вниманието ти. Срещата приключи. На излизане от този дом на привидения, над който бе надвиснала сянката на нещастията и греха, тревогата ми отново се засили. Чудех се какво ли е сполетяло предишната му собственичка, Изабела Малвъл. Господарят ми също се беше умълчал. Разпитах го обстойно и открих още една причина за неговото безпокойство.

— Става дума за Миранда — печално ми отвърна той.

Сърцето ми замря.

— Да не би да е болна?

— Не, по-лошо е. Отпътувала е на север при свои роднини в Йорк. Заминала е скоро след като аз тръгнах за Венеция.

(Сърдечните дела винаги са болезнени и макар в тази история красивата Миранда да не взема участие, по-нататък тя играе твърде важна роля!)

Двамата с Бенджамин се оттеглихме в къщата на пазача заедно с Корнелий и огледахме стаите си. Къщата беше доста просторна, имаше две помещения на горния етаж и две на приземния, както и малък килер или кухничка. Корнелий се настани в една от стаите горе, а ние с моя господар заехме двете стаи в приземието. Помещенията бяха тесни като килии, но бяха удобни. Корнелий огледа прозореца, през който щеше да показва фенера, и изказа задоволството си. След това чухме Кемп да ни вика отдолу. Господарят ми слезе, но тъкмо когато се готвех да го последвам, Корнелий ме хвана за ръкава.