Пол Дохърти - Песента на палача

— Намерихме друг изход — каза един от тях. — Намира се в другия край на пещерите. Води към гората. — Той сви рамене. — Можем да търсим цяла година и пак да не я открием.

— Тя няма да оцелее дълго — обяви главният лесничеи. — Не може вече да се върне тук. Ще проверяваме постоянно това място. Няма да посмее да отиде в Глостър, а доколкото познавам милорд кмета, той ще изпрати заповеди за арест до Бристъл, Бат и другите градове.

— Трябва да ги изгорим — каза твърдо Саймън, като се изправи.

Главният лесничеи се съгласи. Бързо беше издигната погребална клада, труповете бяха сложени върху нея и покрити със сухи съчки. Изнесоха от пещерата една насмолена факла и начаса пламъците се издигнаха към ясното синьо небе.

— Горете сега! И горете в ада! — прошепна Саймън.

Щом се увери, че телата са запалени и не можеше повече да издържа на неприятната миризма, той се присъедини към главния лесничеи в пещерата. Двама души от хайката бяха убити, трима — ранени. Труповете бяха свалени долу, погрижиха се за раните, но сега преследвачите се чувстваха като победители и се впуснаха да плячкосват. Саймън беше изненадан от богатството, което Ратолиър бяха натрупали с годините, както и от многобройните отвари, еликсири, прахове и сушени билки, прилежно подредени по рафтовете в една от по-малките пещери. Накара да счупят и разпилеят всичко, но всъщност търсеше някакви документи. Бяха открили ковчежета за пергамент и кожени чанти, предназначени специално за ръкописи, но всички бяха празни. Всички книги, писма и домакински сметки сякаш бяха изнесени.

— Предполагам, че това е станало — разсъждаваше Саймън, — когато Ратолиър бяха арестувани за пръв път. Някой е дошъл и е отнесъл всичко уличаващо. Чудя се кой е бил.

Откриха пособия за черна магия — глинени фигурки, обърнати кръстове, амулети и талисмани. Една малка пещера в края очевидно беше използвана като параклис, където бяха почитали демоните си. Беше мрачно място, в което имаше каменна плоча, изцапана с кръв. Всичко друго беше изнесено.

— Мисля, че сме пристигнали точно навреме — усмихна се Мухоловката. — Мисля, че Ратолиър са се канели да се местят. — Той потупа кесията, пълна с монети, която беше намерил. В жакета му имаше скрити още неща, а кожената чанта, която носеше, дрънчеше, когато пристъпваше. Той я вдигна във въздуха. — Отмъщение и обезщетение. Ратолиър ми дължат нещо. Жалко, че не убихме и третата кучка.

— Съмнявам се, че ще оцелее! — обяви Саймън. — Сборището е почти унищожено, а тя нямаше време да вземе каквито и да е пари със себе си.

Той се върна при входа на пещерата и погледна надолу към погребалната клада. Пламъците вече гаснеха, а горяните се напиваха все повече и повече, празнувайки победата си. На Саймън му се искаше да се махне оттук. Мухоловката, който вече беше убеден, че е в безопасност, също искаше да се върне в Глостър.

— Ще взема всичко, което притежавам — каза той — и ще замина за някой далечен край. Вече никога няма да стъпя в гората Дийн.

Главният лесничеи нямаше нищо против. Сега, когато Ратолиър бяха убити, Саймън виждаше, че хайката иска да задържи по-голяма част от плячката за себе си. Трима водачи тръгнаха с тях с нареждане да докарат коли от Глостър.

— Ще прекараме нощта тук — каза главният лесничеи. — Колите ще пристигнат утре следобед. Кажете на милорд кмета, че няма да дойдем в Глостър. — Той се почеса по носа. — Още е важно да пазим тайна. Ще отидем в село Страуд. Там се намира пивницата „Горящата факла“. Ако иска своя дял от плячката, може да дойде и да си го вземе.

Час по-късно Саймън, Мухоловката и тримата лесничеи напуснаха Савърнейк. Обратният път изминаха бързо и без всякакви проблеми. Този път лесничеите ги преведоха по горски пътеки и пътища и рано на другата сутрин достигнаха покрайнините на Глостър. Тъкмо щяха да влязат в Нортгейт, когато Мухоловката хвана Саймън и му протегна ръка.

— Аз си тръгвам.

— Сигурен ли си?

— Ще остана още един ден в Глостър, но утре по това време се надявам да съм вън от града. Ще си плюя на петите.

— И къде ще отидеш? Мухоловката направи гримаса.

— Вероятно на север. Край шотландските блата има много работа за бивш свещеник, войник и палач.

— Внимавай — предупреди го Саймън. — Още не сме заловили водача, да не говорим и за третата Ратолиър.

— С тях е свършено — присмя се Мухоловката. Саймън стисна ръката му и тъжно загледа как последният му приятел се отдалечи по улицата.