Пол Дохърти - Песента на палача

— Продължавайте да се изкачвате! — чу се вик. — Оставете ранените!

Най-после един стрелец достигна каменистата почва под пещерите. Саймън го следваше. Бяха се появили отляво на Ратолиър и преди вещиците да разберат какво става, стрелецът беше забил стрела в гърдите на една от тях. Останалите две побягнаха. Другите преследвачи се спуснаха напред с извадени мечове. Стигнаха равната скала и се разпръснаха към входа на пещерата. Саймън беше един от първите, които преминаха през огромния отвор. По стените горяха насмолени факли. Той гледаше изненадан. Сякаш беше влязъл в гостната или преддверието на къщата на някой богат търговец. По стените висяха гоблени и килими, имаше скъпи мебели — малки ковчежета, столове и пейки. Хайката преследвачи, надушила лесната плячка, започна да граби, но главният лесничеи бързо въдвори ред с тъпата страна на меча си.

Мухоловката и Саймън тичаха навътре в пещерата, където доказателствата за голямото богатство на Ратолиър бяха още по-явни. Покрай главния тунел имаше малки стаи, всички обзаведени с вкус. Саймън осъзна колко трудно щеше да бъде преследването в този лабиринт от тунели и коридори. Най-накрая спря и седна в една ниша, като се бореше да си поеме дъх. Разхлаби жакета си, като се опитваше да се възстанови от изтощението и страха, който беше пресушил силата му в това страховито изкачване. Мухоловката гореше от нетърпение да продължи.

— Не ставай глупав! — изръмжа Саймън. — Може да са във всеки от тези коридори или тунели! Само че ще го разберем, когато получим някоя стрела или нож в сърцето!

Съзря украсен със скъпоценни камъни потир на земята и се протегна да го вземе. Това движение спаси живота му. Стрела от арбалет се удари в каменната стена зад него. Саймън застана на четири крака и се вгледа надолу по коридора. В слабата светлина на димящата факла видя да се раздвижва една фигура. Започна да се промъква напред, Мухоловката плътно го следваше. Когато въздухът стана по-хладен, Саймън осъзна, че сигурно вървят към друг изход. Виещата се стена предлагаше някаква защита срещу стрелите от арбалет, които изстрелваха неясните фигури. Зад себе си чуваше шума от придвижването на главния лесничеи и групата му и извика, за да ги предупреди. Скоро цялата хайка се струпа пред входа на тунела. Саймън присви очи. Фигурата продължаваше да се движи зад каменната издатина и той съзря арбалета. Дръпна се, точно преди стрелата да удари скалата зад него.

— Една от тях ще се измъкне — прошепна Мухоловката.

Саймън се взря и се убеди, че старата Ратолиър ги задържаше. Беше доказала, че е способен противник. Никой от преследвачите не смееше да мръдне. Един го направи и изкрещя от болка, когато стрелата го удари в рамото. Стоновете му бяха посрещнати от злорад, тържествуващ писък. Лесничеят подкани шепнешком няколко от стрелците си да се промъкнат напред и те стреляха в отговор. Най-накрая един от тях улучи старата Ратолиър в гърлото. Тя залитна към тях. Саймън скочи на крака и затича през тунела, без да обръща внимание на предупредителните викове на лесничея. Когато стигна до старицата, тя беше паднала на земята; кашляше и се гърчеше, давейки се в собствената си кръв, но очите й блестяха предизвикателно. Отвори уста да му каже нещо и тихо го помоли да се приближи. Когато я послуша, тя замахна, но той хвана другата й ръка и острия стилет, който държеше. Изви ръката и без да сваля поглед от злобните й очи, го заби дълбоко в гърдите й. Стисна здраво дръжката, докато тялото й се гърчеше под него. Едва когато тя остана неподвижна, Саймън пусна ножа и се отпусна на пети. Погледна разкривеното, зло лице, което беше внесло толкова ужас и болка в живота му.

Мухоловката го настигна, срита трупа и заруга на висок глас. Главният лесничеи нареди на други от хората си да тръгнат по тунела и да открият скрития изход. Саймън ги чу да тръгват. Той стоеше като хипнотизиран, втренчен в трупа, сякаш не можеше да повярва, че тя е мъртва.

— Свършено е с нея. — Лесничеят го потупа по рамото. Двама от преследвачите вдигнаха трупа и го изнесоха при другия, пред входа на пещерата. Телата бяха претърсени, но не откриха нищо. Саймън настоя да ги огледа още веднъж. Майка Ратолиър изглеждаше по-млада и силна, отколкото си беше мислил; а дъщеря й не беше никак грозна. Износените им дрехи и разрошени коси бяха идеална маскировка. Не беше много трудно коя да е от тях да се превърне в привлекателна жена. Навсякъде около него преследвачите опустошаваха пещерите, възклицавайки от удоволствие при вида на съкровищата, които откриваха. Но Саймън изчака останалите да се върнат. Най-после те се появиха, клатейки глави.