Пол Дохърти - Песента на палача

— Поискахте доказателство — наруши тишината кметът. — Мастър Шадболт, вие току-що дойдохте. Нашите добри приятели, доминиканците, които са отседнали при августинците, вече произнесоха своята присъда. — Той почука по масата с пръсти. — Идете в преддверието. Началникът на стражата ще ви покаже доказателството.

Саймън хвърли бърз поглед към вещиците — арогантността им беше изчезнала и те се спогледаха въпросително. Старицата провлачи крака и промърмори нещо под носа си.

Саймън последва Шадболт и останалите през врата, която началникът на стражата държеше отворена. Чувството му на отвращение се засили. Преддверието беше осветено от две кръстосани факли. Прозорецът в другия край беше със спуснати капаци. Въздухът беше наситен със зловонна миризма от трите ковчега, сложени върху дървени магарета. Началникът на стражата вдигна капаците и Саймън почувства как сърцето му заби по-бързо. Чу стоновете и възгласите на отвращение на приятелите си. Погледна и отвърна лице. Не можеше да повярва на очите си. Трите трупа очевидно бяха на млади жени, доста разложени, но не това преобърна стомаха и ужаси душата му. Очите и устите им бяха здраво зашити с дебел черен конец.

Процесът се състоеше просто в записване на присъдата. Вещиците, Агнес Ратолиър и двете й дъщери, Елиънор и Изабела, бяха признати за виновни по обвиненията в магия. Когато кметът попита дали имат какво да кажат в своя защита, старата Агнес само се изхрачи и плю.

— Съдът ви признава за виновни — каза им кметът — за убийство, измяна и ужасен заговор. Престъпленията ви са твърде ужасяващи, за да бъдат описвани. Те са ненавистни и на Бога, и на хората. Затова с пълномощията, дадени на този таен съд, ще бъдете умъртвени. Ще бъдете обесени за вратовете, докато умрете. — Той събра ръце. — Осъждам ви от името на краля и Светата майка Църква. — Той кимна към двамата доминиканци. — Присъдата ще бъде изпълнена незабавно.

Вещиците бяха изведени. Едната от дъщерите се усмихваше, а другата тихичко си пееше. Майка им изглеждаше спокойна. Тя огледа съда, сякаш за да запомни всяка подробност.

Щом излязоха от залата, кметът почука по масата.

— Присъдата трябва да бъде изпълнена незабавно.

— Аз бих препоръчал да не го правите — обади се един от доминиканците. — Милорд кмете, нашата задача е изпълнена. Както знаете, ние разпитахме вещиците. Те са виновни като Юда. Но все пак, трябва да им бъде предложена утехата на Църквата и възможността да се покаят.

— Не трябва ли да бъдат изгорени? — попита Дрейкът. Въпросът му беше посрещнат от одобрително мърморене.

— Не трябва ли телата им да бъдат унищожени от пламъците? — настоя той. — Както душите им ще горят в ада?

— Не съм съгласен — обади се брат Мартин. — Аз съм изповедник на осъдените на смърт, но съм и официален свещеник на този съвет. Такива проблеми трябва да бъдат пазени в тайна. Никакъв огън, никакво бесене на Кинг’с Крос. Нека да умрат на мястото на ужасните си престъпления, в мрака на гората Дийн. — Той сви рамене. — Това е единственият начин да бъдат обединени правосъдието и тайната.

Брат Мартин говореше рязко и трескаво. Доминиканците кимнаха.

— Разумно е — каза един от тях.

— Можем ли да го направим? — изхленчи Шиплър.

— Законът го препоръчва — обади се Шадболт, готов да подкрепи брат Мартин.

— Изпратих — бързо се намеси кметът — молба в Лондон за разрешение този процес да бъде запазен в тайна, за да не бъде нарушено общественото спокойствие и да бъде запазен общественият ред. Казано направо — добави той уморено — ако вещиците бъдат изгорени, това може да привлече внимание. Дори в дебрите на гората Дийн толкова голям огън може да привлече любопитни. Съгласен съм с брат Мартин. Утре вечер, след като падне мракът, ги отведете на мястото, където са вършили гнусните си ритуали и ги обесете. Мастър Шадболт, ти и приятелите ти носите отговорността да изпълните законната присъда и да се уверите, че те ще умрат, както повелява законът. — Той отпи от бокала си. — Ще останете в сградата на Съвета, докато тръгнете и ще изчакате на мястото на екзекуцията три дни. — Той млъкна. — Три дни те ще висят, после ги промушете с колове през сърцата и ги заровете надълбоко. — Той погледна Шадболт. — Ти, приятелите ти и брат Мартин ще получите специално възнаграждение, както и позволение да вземете от складовете на съвета каквото ви е необходимо. — Кметът вдигна ръка. — Преди да се разделим, всички ще се закълнат да пазят тайна. Който я наруши, ще изгуби живота си на този свят и душата си на онзи!