Пол Дохърти - Песента на палача

— За Бога — добави брат Мартин, — пий с нас, Саймън. Какво значение има? Наистина ли искаш да гледаш как хората умират? Да изстискваш живота от тях? Не се тревожи, рано или късно щяхме да те посветим. — Той сви рамене. — Беше просто въпрос на време, искахме да бъдем сигурни.

— И никой не подозира? — попита Саймън.

— Да подозира? — Шадболт се засмя. — Никой не подозира, Саймън. Правено е и преди и пак ще се прави. С нас ли си или не?

Саймън се огледа. Мухоловката го гледаше втренчено. Веселяка беше сложил ръка на дръжката на камата си. Брат Мартин барабанеше с пръсти по масата.

Какво значение има, помисли си Саймън. Почувства огромно облекчение, сякаш тежък товар беше паднал от раменете му. През последните няколко седмици беше смятал, че е виновен за смъртта на много хора, но сега…

— Колко са се спасили? — попита той. — Има ли списък? Шадболт почука слепоочието си.

— Само тук, млади Котърил! На всеки пет осъдени, да речем, двама се измъкват.

— Но вие се излагате на риск — настояваше Саймън. — Видях един от тях на улицата и срещнах Беззъбия.

— Това е, защото умът ти сече, Саймън — отвърна брат Мартин. — Останалите не биха и забелязали или ако забележат, ще си помислят, че просто са си въобразили. — Лицето на монаха стана сурово. — Но ще ти кажа и това, имаме споразумение със затворниците, нещо като договор. Те са длъжни да заминат възможно най-далеч от Глостър. Двамата, които си видял, са нарушили споразумението.

— Брат Мартин иска да каже — обади се Мухоловката и погледът му зловещо проблясна, — че ако ги срещнем отново, ги убиваме. Бракониерът трябваше да бъде по-разумен, а колкото до Беззъбия, каза ли ти с какво се занимава?

— Да, каза ми. — Вече по-спокоен, Саймън отпи от халбата си и вдигна ръка. — И преди да питаш отново, мастър Шадболт, да, с вас съм. Приемам вашите решения, кълна се в кръвта си. Имате думата ми на живот и смърт!

Саймън усети, че напрежението спадна. Брат Мартин поръча да напълнят отново халбите им и да донесат още свещи. Когато това беше сторено, той се приведе напред.

— Какво казваше за Беззъбия?

— Каза, че му е останало малко сребро — каза им Саймън. — И че се е върнал, за да се скрие в гората Дийн.

Канеше се да продължи, когато на вратата се потропа. Шадболт сложи пръст на устата си. Кръчмарят отиде до вратата и вдигна резето. Влезе пристав, задъхан и с потно лице.

— Мастър Шадболт, ти и твоите приятели трябва да отидете в съвета!

— По това време? — попита Шадболт?

— Милорд кметът настоява. Трябва да отидете веднага. Аз ще ви придружавам.

Компанията стана с въздишки и протести. Шадболт изглеждаше разтревожен и погледна с присвити очи към Саймън, който поклати глава.

— Нищо не съм казвал — тихичко прошепна той. — Няма от какво да се боите.

Те сложиха кожените си колани, грабнаха плащовете си и тръгнаха след пристава по алеята. Той забърза напред през улички и канавки, а палачите на Глостър го следваха, със спуснати качулки, загадъчни фигури под слабата светлина на фенерите пред къщите, край които минаваха. От време на време ги срещаше някой просяк, молещ за хляб. Веднъж всички се отдръпнаха в една тясна ниша, за да позволят на група прокажени, загърнати в мръсни бели чаршафи, да преминат, дрънчейки със звънчетата си и хленчейки през разядените си устни за подаяние. Кучета лаеха при преминаването им. Котки се разбягваха от бунищата. Плъхове цвърчаха и се разпръсваха. Пресякоха опустелия пазарен площад; само случайна светлина от някой прозорец или звуците на музика от някоя по-богата къща нарушаваха нощния покой.

Но в сградата на Общината кипеше оживление. Тежковъоръжени войници и стрелци охраняваха входовете и дворовете. Покритите с дървена ламперия коридори гъмжаха от пазачи. Шадболт не можа да разбере нищо от тях. Приставът ги поведе по централното стълбище към залата на съвета. Дългата, просторна стая беше осветена от светилници и канделабри, на овалните маси, където седяха кметът и двама от съветниците му имаше восъчни свещи. Зад кмета стоеше началникът на стражата в полуброня. Саймън улови погледа на мастър Дрейкът. Кимна му спокойно и с удоволствие видя страх в очите отсреща.

— Какво става тук? — прошепна Мухоловката. — Среща на съвета посред нощ? Да не е умрял кралят? Да не е избухнало въстание?

Кметът удари с кокалчетата си по масата и погледна през рамо към началника на стражата.

— Опразни помещението!

Войниците и стрелците бяха изпратени навън. Останаха само началникът на стражата и палачите. Кметът изчака, загледан през масата в Шадболт.