Пол Дохърти - Отмъщението на мъртвата

— Да! Да! — присъединиха се в хор останалите поклонници.

Писарят погледна към сър Годфри.

— Това е история за любов и смърт и тя наистина може да ви смрази кръвта! — Той се изправи. — И на това място аз трябва да ви я разкажа и да се изповядам докрай.

Замъкът Рейвънскрофт се издигаше върху малка скала, недалеч от река Блекуотър, близо до град Малдън в Есекс. Рейвънскрофт бил построен по времето, когато Бог и светиите му спяли, а Стивън и Матилда 2 2 Стивън, крал на Англия от 1135 до 1154 г., отнема трона на законната наследница Матилда, дъщеря на крал Хенри I, позовавайки се на правата си като внук на Уилям Завоевателя. Много от благородниците застават на негова страна поради нежеланието си да бъдат управлявани от жена. Избухва граждански война, приключила с отказ на Стивън от престола в полза на сина на Матилда, крал Хенри II. — (Бел. ред.) водели безмилостна гражданска война. Бил построен за отбрана и нападение, с квадратна главна кула; която се извисяваше в небето, защитена от висока куртина 3 3 Част от крепостна стена между два бастиона. — (Бел. ред) с кръгли кули. Голяма кула се извисяваше над портата, до която можеше да се стигне само по подвижния мост над широкия, вонящ крепостен ров. Но през лето Божие 1381-во Биатрис Ароунър, току-що навършила седемнайсет години, не мислеше нито за битки, нито за войни. Беше Майският празник, денят, когато всички жители на Малдън почитаха благословената Дева Мария, чистата Божия свещица, донесла светлина на света.

На различни ливади бяха забити майски стълбове. Бяха пристигнали трубадури и трупи пътуващи артисти; ложи и павилиони бяха издигнати на общинската мера. Волове, прасета, зайци и фазани се печаха на шишове, въртени от потни и намръщени момченца, които бяха получили по пени, за да се грижат месото да не изгори и да го поливат с билки, накиснати в мазнина. И наистина, Малдън беше изпълнен с апетитна миризма на печено месо. Жителите му се бяха пременили и макар следващият ден да беше работен, виното и ейлът се лееха, а вечерта щеше да има бурни танци. Но Биатрис беше решила да пренебрегне всичко това. Беше оставила леля си и чичо си, собственици на кръчмата „Златната мантия“, която се намираше в покрайнините на Малдън и вървеше по прашния път към Рейвънскрофт. Денят й се струваше прекрасен; небето изглеждаше по-синьо, тревата — по-зелена, камбанките — по-едри и въздухът по-наситен със сладкия аромат на ранното лято.

Биатрис беше извадила брашно от дъбовите ракли и опекла хляб и сладки, които сега се намираха в ракитената й кошница, предпазвани от мухите и жегата с влажна ленена кърпа. Днес тя имаше свой празник. Комендантът на замъка сър Джон Грас, съпругата му Ан, отец Ейлред, капеланът, и Тиобалд Вавасур, лекарят, щяха да се присъединят към нея и любимия й, писарят Ралф Мортимър, за обяд на моравата на замъка. Близкият приятел на Ралф, Адам, и неговата съпруга Мариса също бяха поканени.

Биатрис отметна назад дългата си коса — „черна като нощта“, както я описваше Ралф. Би трябвало да носи пребрадка или воал — Катрин, леля й, винаги я караше да го прави — но Биатрис отказваше. Ралф беше написал стихове за косата й, за бялата й кожа и морскосивите й очи. Биатрис беше влюбена. Ралф й беше по-скъп от самия живот. Всички, особено побойниците и контетата, които изпълваха пивницата „Златната мантия“, се чудеха защо. Те оглеждаха Ралф от глава до пети и мърмореха под нос за мухлясалите писари-голтаци, но той не им обръщаше внимание. Беше хубав на вид и добър по душа; имаше късо подстригана тъмна коса и късогледо присвити зелени очи. Биатрис го беше срещнала на Майския панаир преди две години. Отначало леля Катрин и чичо Робърт, официалните й настойници още от дете, се бяха обявили против, но Ралф постепенно ги беше спечелил. Той беше добре възпитан, винаги плащаше онова, което ядеше и пиеше, а от време на време им носеше малки подаръци — восъчна свещ или гърне мед от кошерите на замъка.

Внезапно Биатрис се стресна. Беше стигнала до моста на замъка, без дори да забележи. Пазачът спеше на сянка, свалил шлема си; копието му беше опряно на стената. И защо не? Наистина, селяните от графството бяха заплашвали с бунт и размирици, но днес беше Майският празник, а и сър Джон Грас, стар войник, беше добродушен и не държеше много на дисциплината. Комендантът предпочиташе да остави всички военни проблеми на Биърдсмор, едрия командир на гарнизона. Но къде беше той? Още ли скърбеше за горката Фийби? Кой ли беше убил нещастната млада жена?