Борис Акунин - Черният град

Седеше завързан за стол, съвсем като предишния път в застрахователната кантора. Вярно, че този път без възглавници и беше омотан доста по-обстойно: не само ръцете, но и коленете бяха стегнати с въжета.

В тила му недвусмислено бе опряно метално дуло. Помещението беше без килим и коприна, цялото едно такова черно, но Фандорин не успя да го огледа, защото пред себе си видя човек, който по никакъв начин не можеше да бъде тук.

- Съвзе ли се? - попита Кълвача. - Сега ще си отида. Просто исках да ме видиш и да разбереш кой от нас е победител.

В черната стая миришеше на прах и още - слабо - на нещо познато. Парфюмът на Клара.

- Къде е Клара? - попита Фандорин със скърцащ глас.

- Пуснахме я. Защо ми е тази кукла? - повдигна рамо нелегалният. - Не се и съмнявах, че като за последно ще решиш да се направиш на рицар. Хората от твоята порода са прекалено предсказуеми.

- С Хасим какво стана? - попита тогава Ераст Петрович.

Но Кълвача не се обърна към него, а към онзи, който стоеше зад Фандорин и се целеше в тила му.

- Това е, тръгвам. Твой е.

Ухили се, намигна, изчезна от полезрението. Звук на отдалечаващи се стъпки. Изтропване на вратата. Тишина.

Пред безпомощния Фандорин се появи човек, облечен в черно.

- Трябва да те убия - каза Хасим, поклащайки револвера. Но първо искам да поговоря с теб. Ти си силен човек, ти не заслужаваш да умреш като овен.

„Колко чисто говори руски!" Ето какво най-много порази Ераст Петрович.

- Това не може да бъде - каза Фандорин, като примижа от светлината на лампата. - До такава степен не греша за хората. А Маса още по-малко. Ти не можеш да бъдеш предател. Очите на хората, които са способни на предателство, имат двойно дъно.

- Аз не съм предател - отвърна Хасим. Лицето му се губеше в сянка - беше застанал над пленника. - Просто съм верен не на теб, а на него. Той ми отвори очите за живота, докато лежахме в една килия. Научи ме правилно да говоря, правилно да мисля. На всичко ме научи. Той ми е като баща. Ти също можеше да ми бъдеш като баща, ако те бях срещнал по-рано. Но не мога да имам двама бащи.

- Не разбирам - призна Ераст Петрович. - Съвсем нищо не разбирам.

- Какво има да се разбира? Той каза: „Ще ми трябва този човек. Японецът трябва да излезе от играта, пречи. Заеми мястото му. Пази Фандорин до определено време". Затова през нощта в Мардакян не стреляха по теб. Хвърлиха те в кладенеца, аз те измъкнах, и ти стана като глина в ръцете ми.

- Значи засадата бе организирана не от Арташесов и не от Шубин?

- Не, там бяха Краба и хората му.

- А шайката на Хачатур?

- Бащата е мъдър - каза Хасим. Фандорин все така не виждаше очите му. - Едноръкият Хачатур пречеше, не искаше да се разберем. Бащата каза: „С един Фандорин два заека: ще се отървем от тези нещастници анархистите, а едновременно с това нека си мисли, че Краба е мъртъв".

- А кой беше онзи човек, на когото отсече ръцете?

- Крадец. Открадна пари на партията. Криеше се, но ние го намерихме. Бащата каза: „Гледай да не вземат от трупа отпечатъци на пръстите, че иначе ще установят личността му. Има го в полицейската картотека". Затова го оставих без ръце.

Ераст Петрович затвори очи. Спомни си как Хасим нещо си шепнеше с Арташесов и той пое вината върху себе си. С Шубин разбойникът също бе останал сам в лодката. Ето защо в последния момент жандармът извика: „Така не сме се разбирали!"

- Защо мълчиш? - Хасим се наведе. Погледът му беше остър, студен - през познатите черти сякаш надничаше съвсем друг човек, за когото Фандорин не знаеше нищо. - Мислеше си, че съм тъп дивак. Гледаше ме отвисоко. Грамотен съм. Аз четох дневника ти, знаех всичките ти планове. Дълго те водих за носа. Един път успя да ме измамиш и предаде баща ми на полицията. Но го освободих. Аз победих. Аз съм по-умен от теб.

- Предателят не може да бъде победител - каза му Ераст Петрович с отвращение. - Стреляй, предател. След това ще се хвалиш, предател.

- Вече ти казах, не съм предател! - черните очи пламнаха, вече не бяха студени. - Аз съм човек на честта! Ти също си човек на честта, затова не искам да те убивам. Молих баща ми да те пусне. Но баща ми каза, че докато стоиш на пътя му, работата няма да бъде свършена. Ще заминеш за Виена и ще попречиш на войната. А без война няма да има революция. Задължително трябвало да те убия.

- Писна ми от теб. Стреляй.

Фандорин погледна настрана, за да не вижда в последния си миг гнусната физиономия на предателя. По-добре да гледа черната стена.

„Трябва да съчиня предсмъртно стихотворение, както предписва „шиджуцу", науката за правилна смърт. Нещо за черното. За това, че от такава черна стая никак не ми е жал да се пренеса в още по-голям мрак. И кой знае - може би зад нея сияе светлина?