Борис Акунин - Черният град

По лицето му трепна гримаса и Саадат веднага смени посоката:

- Като не искаш да ставаш предприемач - недей. Прави, каквото пожелаеш. Знам, че имаш собствени средства, но ти не си представяш какво е истинско богатство. Всяко хоби, всяка фантазия - всичко ще ти бъде достъпно...

Пак нещо не е наред, почувства тя. С всяка дума той сякаш се отдалечаваше. В сърцето й се надигна паника.

- Обичам нефта - бързо каза Саадат, - но заради теб ще се откажа от него. Ще продам бизнеса си - сега е най-подходящият момент, ще го грабнат незабавно. Ще получа милиони. Ще отидем в Москва или в Европа - където кажеш. Ти ще възпитаваш Турал. Ще го направиш мъж - същия като теб. А аз ще бъда с теб. Нищо повече не ми трябва... Защо мълчиш? -възкликна тя отчаяно.

Той погали ръката й.

- Ще обсъдим това, когато свърша работата, заради която трябва да замина.

- Не говори толкова разсъдливо! - тя сграбчи пръстите му

- Отговорът ти ми трябва сега! Казвай, какво искаш? На всичко съм съгласна... А, разбрах! Ти си горд човек, не би могъл да живееш за сметка на жена си! Искаш ли да прехвърля всичко на твое име?

Ерастуш целуна ръката й, изправи се.

- Не ти трябват моите пари? Искаш ли да оставя цялото си състояние на попечител, докато Турал навърши пълнолетие. Ще живеем бедно, само с твоите средства!

В този момент той я притисна до себе си, накара я да млъкне с целувка. След това каза:

- Ти си най-добрата сред жените. Непременно ще се върна при теб. Но сега наистина трябва да вървя.

И си тръгна.

Саадат се отпусна на стола, посърна, заплака.

Зафар се дръпна от тайното прозорче, затвори лице с ръце. Той винаги гледаше онова, което се случваше в будоара. Не от сладострастие, което му беше чуждо, а за да прави навреме онова, което е необходимо: да усили или намали осветлението, да разтвори завесата в нишата и прочее. Освен това, нима можеше .да остави господарката си без надзор с чужди хора, които може нещо да кроят? Знае ли човек?

Но никога, нито веднъж през всичките тези години, не бе изпитвал подобна мъка. Зафар много пъти бе виждал как господарката сваля пред любовника ефирните халати, облечени един върху друг. Но днес тя слой подир слой оголи цялата си душа и тази гледка разби сърцето му.

Случи се ужасно нещастие, което той не очакваше. Саадат се влюби.

„Нещастие е само за мен, за нея е щастие" - каза си евнухът и помисли, че може би след време ще намери утеха в тази мисъл. Но не сега. От дете живееш в безпросветен, враждебен свят, чиито радости не са създадени за теб. Знаеш, че си обречен на вечна самота и дори намираш в това състояние някакви изгоди: вътрешно свободен си, никому нищо не дължиш, не се страхуваш от нищо, не си зависим от долни страсти.

И изведнъж в живота ти се появява Саадат.

Когато я видя за първи път, стори му се, че в плътно затворената и тъмна стая са се отворили кепенците на прозорците, вътре е нахлуло яркото слънце, задухал е свеж ветрец и е започнало да се вижда в каква задушна дупка си живял досега. Заболя го разтапящото се сърце. В съществуването му се появи смисъл: да бъде до нея, да й служи, да се топли от нейната топлина и да се храни от нейната светлина. В това бе щастието, което не би заменил за нищо на света, дори за връщането на отнетата му мъжественост. Защо ще му е тя, ако Саадат няма да е до него?

Цели десет години той живя като в блажен сън, след който трябваше да настъпи още по-лъчезарно пробуждане.

Става дума за това, че Зафар се сдоби с мечта. Далечна, сякаш звезда, сияеща на небосклона, но достижима за разлика от звездата.

Някой ден господарката ще разбере, че на този свят има само един истински човек, а всички останали са мираж и химера, летящи сенки. Очите й ще се отворят, ще види до себе си душа, готова изцяло да се слее с нейната.

Има само две препятствия. Саадат е прекалено много жена и е прекалено богата. Но първото с времето ще отмине. Трябва да се почака още двадесет или тридесет години. Когато стане на петдесет или шестдесет (при различните жени е различно), соковете й ще престанят да кипят. Тогава ще се изравнят. И ще живеят заедно, щастливо и безметежно -колкото даде Аллах.

Втората преграда също може да рухне. Всичко материално е несигурно. Може да се стигне до банкрут, ако се намали търсенето на нефт или и избухне революция. Саадат ще загуби всичко. И тогава ще се окаже, че преданият й роб има средства, с които може да се живее добре. Ето защо Зафар си отказваше всичко, крадеше господарски пари, тихомълком даваше заеми срещу хищни проценти. Още сега в швейцарска банка има немалка сума, а след двадесет или тридесет години тя ще се превърне в солиден капитал. Саадат няма да има нужда от нищо. Такава жена не може да живее в бедност.