Борис Акунин - Черният град

- Предайте на Владимир Фьодорович да не бърза. Трябва да свърша още някои неща. Това ще отнеме два-три часа.

Емануил Карлович въздъхна:

- Сега всичко ви е позволено. Дори да накарате командващия корпуса на жандармерията да ви чака.

Не мина и четвърт час, и пристигна адютантът на Жуковски. През това време Фандорин горе-долу се изми, по-точно се поизтърка. В участъка нямаше водопровод, още по-малко пък топла вода. Като се душеше с погнуса, Фандорин облече възможно най-простите дрехи (в куфара не се намери нищо по-просто от пясъчножълт костюм „голф").

Пъхна в джоба празния уебли и деринджъра - също празен. Всяващият страх мандат остана в станцията, но той вече не му бе необходим.

- Да тръгваме, полковник. А вие - обърна се Ераст Петрович към началник смяната, - не изпускайте арестувания от поглед. Скоро ще дойде да го прибере конвой.

Тялото го сърбеше под дрехите, кожата му имаше маслен блясък - с една дума, физическите усещания бяха доста гадни. За сметка на това душата му се наслаждаваше на възстановената хармония.

Злодейската диверсия е предотвратена. Кълвача е арестуван и се намира там, където трябва да бъде една заловена птица: в клетката. Предстои важна работа. Може би най-важната в живота му.

Преди заминаването оставаше да свърши три неща.

- Полковник, отиваме в лечебницата на Хюйсманс.

- Нямам с какво да ви зарадвам - разпери ръце дежурният лекар. - Пациентът е все така в критично състояние. Според господин професора това се дължи предимно на психическата му потиснатост.

- Ще се опитам да поправя това - каза Фандорин. Той разказа на Маса как е завършил ловът на Одисей.

- Радвам се, господарю. Вашата чест е възстановена, а душата - спокойна. Значи и аз съм спокоен - отговори японецът. - Сега ще бъдем заедно и аз може би ще се оправя.

Ераст Петрович обясни, че се налага спешно да замине за Виена, защото иначе ще започне голяма война, запъваше се и заекваше повече от обикновено. Страх го бе да погледне японеца в очите.

- Разбира се, заминете, господарю. Не можете да не заминете. Ще се моля за вас на Буда и Христос, защото няма с какво друго да ви помогна. Простете ми.

След това трябваше да каже нещо още по-мъчително. Фандорин прехапа устна, изкашля се, но все не можеше да се реши.

Маса сам заговори на болезнената тема:

- Господарю, ще ви трябва сигурен спътник, за да ви пази. Вземете Хасиму-сам. Аз няма да ревнувам, кълна се в Христа. - Фандорин мислено отбеляза, че в този случай японецът пропусна да спомене Буда. - Хасиму-сан е съвсем недодялан, но ще се научи. Той е доста по-зле от мен, разбира се, но е искрен човек. Той няма да ви предаде, а това е най-важното. Вземете го със себе си и не се измъчвайте. Никой освен мен не е виновен, че позволих да ме ранят.

Сухо, за да не му трепне гласът, Ераст Петрович каза:

- Хм. Два пъти дневно, сутрин и вечер ще ми пращат телеграма за състоянието ти. Веднага щом стане възможно, ще те прехвърлят в Москва. А аз ще се постарая да не протакам разследването и веднага, щом мога...

- Не губете време, господарю - уморено рече Маса. - Вървете да изпълните онова, заради което сте на този свят. Спасете мира.

И се обърна към стената.

С натежало сърце Фандорин крачеше обратно към колата.

Ако можеше да остане с Маса, през цялото време да бъде до него, японецът със сигурност щеше да се оправи. А сега е много вероятно... Буца заседна в гърлото му. „И цял живот ще помниш какъв избор си направил. Никога няма да си го простя. Дори спасеният мир, ако успея да го спася, няма да бъде оправдание".

- Сега към Стария г-град. Към Шемахинската порта - каза мрачно Ераст Петрович.

Адютантът многозначително си погледна часовника, но не посмя да възрази.

Но щом колата спря пред портата на Ичери-Шехер и Фандорин тръгна към тъмната арка, офицерът го последва.

- Ваше превъзходителство, заповядано ми е да ви съпровождам навсякъде.

- Дори в будоара на дама? - попита саркастично Ераст Петрович. - Чакайте ме тук, полковник, след малко се връщам.

Саадат бе заета цял ден. Цял ден витаеше в облаците. Преди тя никога не бе успявала да съчетава едното с другото: можеше или да работи, или да се отдава на блянове. Но нещо в нея се бе променило.

Работата беше повече отвсякога. Почти всички находища бяха спрени и поръчките - устни, по телефона, по телеграфа - идваха в офиса на „Валидбеков-неут" една след друга. Щом Саадат небрежно кажеше, че приема поръчки и за керосин, партньорите изпадаха във възторг. Готови бяха да вземат всякакви количества. С лекота се съгласяваха на фючърси, които доскоро щяха да изглеждат нереални. И всички охотно предплащаха, дори стопроцентово.