Борис Акунин - Черният град

- Че ще пристигнете, ще вдигнете тревога и основната част от жандармерията ще се втурне да претърсва околностите. .. Трябваше да се досетя, че има нещо гнило, когато си отидоха всички освен караула - мрачно каза Кълвача, включвайки се в играта.

- Вие нарочно сте пратили стареца при Хасим - не попита, а констатира Ераст Петрович. Постепенно всичко се изясняваше. - А откъде знаехте, че ще пристигне генерал Жуковски и ще ми даде специални пълномощия?

- Между Питер и Баку хвърчаха шифрограми. А аз ги четях. Имам едно човече в спецтелеграфа... - гласът му беше замислен. Кълвача осмисляше чутото. - Да, ловко ме проверихте с дневника, ваше покойно превъзходителство.

А сега вече трябваше да се говори много бързо, защото след тези думи най-вероятно следваше изстрел. Кълвача беше научил всичко, което му бе необходимо.

- Ще ви бъде любопитно да научите още нещо... - каза Ераст Петрович и се запъна.

В целия свят няма човек, който би застрелял онзи, който е започнал фразата си по този начин.

- И какво е то?

„Ами нищо. Просто те баламосвам".

От този момент Фандорин забрани на мозъка си всякаква мисловна дейност. Сега трябваше изцяло да се довери на тялото, в тази ситуация само то можеше да го спаси. Естествените рефлекси са по-спонтанни и бързи от каквито и да било съзнателни действия.

Както си беше на колене, той направи кълбо напред. Куршумът с писък разсече въздуха малко по-високо.

След това се изтърколи настрани и скочи. Фонтанче пръст се вдигна точно до краката му.

Дойде време за „въртележката". След кратко засилване Ераст Петрович направи „колело" по земята, като се отблъскваше с ръце и се премяташе. Противникът успя да стреля още три пъти, преди Фандорин да се озове в мъртвата зона - притисна се към ъгъла на къщата.

Неговият уебли има седем куршума. Значи ще трябва да се изложи на изстрелите още два пъти.

Стъпвайки безшумно, Ераст Петрович обиколи постройката от другата страна, за да отреже на врага пътя за отстъпление. От толкова малко разстояние той щеше да чуе и най-слабия звук и да определи къде се намира противникът. Но в къщата беше тихо. Кълвача не мърдаше от мястото си. Чакаше.

„Хладнокръвен господин, нищо не може да се каже. Добре, че са му останали два куршума, а не един. Последния като нищо би могъл да запази за себе си, а така човекът има илюзията, че все още може да надделее. Как да го хвана там? Къщурката е малка. Ако нахълтам през вратата или скоча през прозореца, от упор той няма да пропусне".

Науката на „промъкващите се" учи: ако си без оръжие, огледай се както трябва и със сигурност ще намериш оръжие.

Фандорин се огледа както трябва. Не намери никакво оръжие. За сметка на това обаче видя блещукаща нефтена локва, каквито в Черния град има в изобилие.

Свали тесните си панталони и остана само по бедрена превръзка. Той я слагаше, когато предстояха бурни събития, не от любов към екзотиката. Затегната по специален начин, тази ивица плат правилно стимулираше танден - точката на силата, разположена на едно сяку [127] Около 30 см. - Б. пр. под пъпа.

Ераст Петрович натопи японския панталон в черната, миризлива киша.

Намръщи се. Каква гадост е този нефт все пак! Няма къде да се денеш от нея, по дяволите.

Натърка се от главата до петите и стана черен, отново се сля с нощта. Но и след това не изхвърли мокрия панталон, а го върза на възел.

Под мишницата му със специална лепенка бе залепен минималният комплект на ниджата: гъвкаво и тясно трионообразно острие (няма да има нужда от него); тръба с отровни стрели (също); но пък непромокаемият комплект за палене огън - това ще потрябва.

От къщата се разнесе присмехулно:

- Фандорин, какво се мотаете там? Заповядайте на гости.

„Срещу вратата е. С гръб към прозорците, между централния и левия... Сега ще ти дам едно гости, почакай само".

Ераст Петрович гледаше луната, към която бавно, но сигурно се приближаваше качествен, плътен облак. Оставаше да чака минута и половина.

- Случайно да знаете кого пречукахме вместо вас миналата нощ? - Фандорин опита да измъкне още малко информация от противника. Но той не клъвна.

- Правилата на играта се промениха. Вече никакви откровености. Ако позволите да ви застрелям, става - преди да умрете, ще удовлетворя любопитството ви.

„И това е нещо. Значи познава човека с отсечените ръце".

Светлината започна стремително да гасне. Угасна съвсем. Черният град почерня окончателно.

В същия миг Фандорин драсна клечка и запали просмукания с нефт плат.