Борис Акунин - Черният град

Примижа, за да не вижда яркия пламък. Отиде до зеещата дупка на прозореца, хвърли факела вътре.

Както се и очакваше, Кълвача инстинктивно се обърна и натисна спусъка. А Фандорин отиде до другия прозорец, прескочи през перваза, просна се на пода, замря.

Човекът с пистолета, отчетливо видим на фона на огъня, бързо се въртеше около оста си, но не можеше да види слялата се с глинения под черна фигура.

„Само да не се застреля!"

Ераст Петрович прибягна към съвсем детски номер, който не беше описан в науката нинджуцу. Той извика „бау!" и се изтърколи настрани.

Кълвача вдигна ръка и изстреля последния, седми куршум - от стената се посипа трошляк.

- Ами това е - Фандорин се изправи, без да бърза. - Напразно се колебахте. Трябваше веднага да се застреляте, щом остана само един патрон. Ще се бием ли или така ще се предадете?

Прикривайки с длан очи, победеният противник се вглеждаше в тъмнината и все така не виждаше нищо. Ераст Петрович се приближи до него.

- Не се приближавайте, ваше превъзходителство. Мръсен сте като свиня. Ще ми изцапате дрехите - каза Кълвача-Одисей с поразително спокойствие. - Не, няма да тръгна да се бия с вас. И няма защо да се самоубивам. Болшевиките не са истерични госпожици, не посягат на живота си. Диалектиката учи: „всяко поражение е стъпало към победата".

Искаше му се да огледа лицето на този философ, но той стоеше с гръб към огъня. Нищо, ще има време.

- Свалете куртката. Без резки движения, че ще ви счупя ръцете. За всеки с-случай.

Кълвача похвално бавно свали офицерския кител. Завъртя се, демонстрирайки, че няма друго оръжие. Попита полугласно:

- Е, какво бе, ушат? Отърва се? Тържествуваш ли?

- Защо аз да с-съм ушат? - учуди се Фандорин.

Май арестуваният не беше съвсем на себе си. Започваше да приказва врели-некипели.

- Слонът и така ще пукне - каза той. - А вие, фокусник такъв японски, само влошихте нещата. Революцията така или иначе ще избухне. Само че първо ще се наложи да се премине през световна война. Вместо нефт, за подклаждането й ще отидат милиони човешки животи. И ще настане Тъмнина, а след нея - Светлина.

„Всъщност всички пламенни революционери са психично болни хора - помисли си Ераст Петрович. - Мястото им не е на бесилото или на каторгата, а в лечебницата".

- Няма да има никаква световна война - увери той Кълвача, докато опипваше шевовете на дрехата. - Можете да ми вярвате... Обърнете се с лице към светлината. Искам да ви видя.

Няколко секунди заклетите врагове се гледаха един друг.

„Прилича на дявол. Очите му са като от течен пламък - но това са отблясъци от огъня. Моравите сенки - и те са от същото. От там идва цялата инферналност".

Японският панталон догоря, светлината угасна.

Но мракът не продължи дълго. Почти веднага луната се измъкна иззад облака и засия отново.

Много отдавна Фандорин бе открил една много важна истина. Човека го посрещат не по дрехите, а по други параметри: израз на очите, маниер на говорене, движения, а дрехи може да няма изобщо.

Какво би трябвало да направи дежурният в едно полицейско управление, когато посред нощ при него нахълтва гол, омазан с лепкава гадост субект и държи за врата друг човек, който изглежда доста по-прилично? Отговорът май е прост: да извика със свирката си наряда, веднага да арестува омацания и незабавно да освободи приличния господин. Но в гласа, с който неочакваният посетител заповяда: „Началник смяната да дойде. Живо!", имаше нещо такова, от което полицаят скочи, закопча си яката и препусна да извика помощник-кварталния, който сладко хъркаше на дивана.

След пет минути арестуваният беше зад решетката, под бдителния надзор на двама стражари с револвери в ръце, а Ераст Петрович говореше по телефона с директора на полицейския департамент. Той вече знаеше, че на станцията е имало опит за диверсия, офицер и трима жандарми са убити, взривното устройство е обезвредено.

- Веднага пращам конвой за Одисей - каза Сент-Естеф. - Отдавна мечтая да се запозная с него. Отлично свършена работа, Ераст Петрович. Трябва също така да ви съобщя, че влакът е готов и чака. Вещите ви са опаковани, един от адютантите на Владимир Фьодорович тръгна да ви прибере от керосинопровода, за да ви откара направо на гарата. Сега ще се обадя на капитан Василиев да пренасочат колата към полицейския участък. Не по-късно от един след полунощ ще бъдете на гарата. Тъкмо господин Жуковски ще разполага с всички документи.