Борис Акунин - Черният град

Бяха дошли трудни времена, златни времена. Но докато водеше преговори, докато въртеше ръчката на аритмометъра и записваше сметки, Саадат мислеше не за нефта и не за печалбите.

Сутринта се обади на управителя на московския филиал, много читав човек, който нямаше навика да задава излишни въпроси, и на обяд получи цялата информация.

Ерастуш не е голтак, но не е и богат, дори няма собствена къща. Не е съвсем ясно с какво се занимава. Нещо като консултант по различни конфиденциални въпроси. Често сътрудничи на правителствените органи. (Е, да, Саадат го видя в действие - чувства се, че има солидни навици). На 58 години е - доста по-възрастен, отколкото изглежда. (Това по-скоро е добре. Значи вече се е налудувал.) Официалното му семейно положение - вдовец, с известната актриса Клара Лунная са в граждански брак или по-просто казано, тя е негова съжителка. (Тези сведения са вече остарели. В Баку отношенията им са приключили окончателно.) В обкръжението му не е открита никаква Ема. (Тази работа трябва тепърва да се провери, но след миналата нощ Саадат не очакваше особени проблеми със загадъчната немкиня.)

Общо взето, разузнаването не откри сериозни препятствия.

„Наистина ли го искаш?" - запита се Саадат. И се разсмя на въпроса. „Повече от всичко на света. Единственото нещо, което наистина искам. Никога досега, през целия си живот не съм искала нещо така. А щом искам - значи ще го получа".

Тя знаеше, че през нощта той ще дойде. Не може да не дойде, това се виждаше по очите му. И освен това имаше предчувствие - от онези, които не лъжат.

Дългият, изпълнен с грижи ден премина в сладостно очакване, вечерта - в приятни приготовления.

Зафар приготви гореща вана от магарешко мляко, от което кожата става по-нежна от японска коприна. Саадат облече няколко безтегловни, прозрачни халата, за да могат ръцете на възлюбения да ги свалят един след друг. Най-долният бе ален на цвят.

Много е важно правилно да се построи хармонията на ароматите: в антрето съблазнително да мирише на лавандула, над масата да се носи не миризмата на ядене, а на лукавата върбинка. Любовното ложе днес няма да благоухае на рози - те са уместни при първата среща, а на хищно индийско орехче.

Вечерята беше лека, за да не тежи на стомаха: шампанско, стриди, пикантно овернско сирене, плодове.

Саадат чакаше вече от доста време, но не се притесняваше, не проявяваше нетърпение. Най-приятното от всички женски занимания е очакването на любовника, когато си абсолютно сигурна, че той ще дойде. Тя редеше пасианс, подръпваше си пропит с аромата на сладко вино дим от наргилето. Не пушеше папироси, за да не мирише дъхът й на тютюн.

Ерастуш дойде чак след полунощ.

Докато Зафар му отваряше и докато водеше госта по коридора, Саадат страстно се протегна и си зададе важен въпрос: с какво да започне - с разговора за бъдещето или...

Е, от „или", разбира се, поиска тялото.

Затова, щом той влезе, подавайки шапката си на мълчаливия евнух, Саадат на пръсти заприпка към възлюбения, сложи ръце на раменете му и отърка в устните му крайчеца на носа си.

- Миришеш на нефт...

- Извинявай. Нямах време да се измия к-като хората.

- Ваната от магарешко мляко още не е изстинала - прошепна Саадат, докато разкопчаваше якичката му. - Но на мен ми харесва как миришеш. Миризмата на нефт - това е любимият ми аромат. Той ще попие в постелята, аз цялата ще се изцапам от теб. Ще бъде направо чудесно. След като въздъхна, Ерастуш каза:

- Дойдох само за пет минути. Д-да се сбогувам. Трябва спешно да замина. Влакът чака.

Тя веднага разбра: наистина трябва. Страстната нощ се отменя. Очевидно поредната държавна работа. Това да подготвят някому специален влак по време на стачка на железничарите - съвсем не е шега работа. Значи консултациите на Ерастуш се ценят. Но правителството не умее да бъде истински щедро.

- Колко ти плащат за твоите услуги?

- Първо, това не са услуги. Второ, николко - той меко свали ръцете й от раменете си. -Наистина трябва да тръгвам. Става дума за нещо изключително спешно и важно.

Саадат нареди на гласа на тялото да млъкне. Пречеше й да мисли.

- Но десет минути все пак ще ти се намерят, нали? Да поседнем.

„С него трябва да се говори направо, без женски глупости и източна витиеватост. Той е човек на логиката".

И тя произнесе най-хубавата, най-честната реч в живота си.

- Мили - каза Саадат. - Животът на този свят има смисъл само заради щастието. Онзи, който е живял живота си без щастие, той все едно, че е банкрутирал. Хубаво ми е с теб. Никога не ми е било така добре с когото и да било. На теб също ти е хубаво с мен, знам това. И двамата сме силни и създадени един за друг. Не ме е грижа за всичките условности на Запада и Изтока. Правя ти предложение - ръката ми и сърцето ми - той направи поривисто движение, но Саадат му направи знак да мълчи. - Не ме прекъсвай... Обичам да се правя на бедна, но аз съм богата, много богата. Имам едно качество, което мъжете не могат да търпят у жените: обичам да командвам. Но с теб съм готова да бъда равна. Ако имам такъв съдружник като теб, ще направим смешни всички конкуренти. Всичко ще ти обясня за нефта и за Баку. Бързо ще се научиш, знам това. Всеки ще се занимава с онова, което умее най-добре. Аз с производството и търговията, ти - с охраната и решаването на конфликтите. Няма да имаме равни, сигурна съм...