Борис Акунин - Черният град

Но господарката изрече любовни слова на друг човек и той обеща да се върне. Мечтата рухна. Всичко е свършено. Зафар седеше, превит одве, и пъшкаше - това бе от сълзите, които се опитваха, но не можеха са рукнат, защото евнухът не беше плакал нито веднъж през целия си живот. Не умееше.

Заради тези мъчителни напъни той не забеляза как в стаичката влезе Саадат. Тя прегърна верния си слуга и се обля в сълзи за двамата.

- Чу ли, чу ли? - давеше се тя. - Мислиш ли, че ще се върне? Не, не, разбира се! Нещо ще му се случи, чувствам го. Никога повече няма да го видя! Боже, каква глупачка съм! Винаги съм правила всичко наопаки. Не живях както трябва, не се държах с него, както трябва...

Тя изрече още много глупави женски слова, а Зафар мълчеше, галеше я по главата. Много го болеше сърцето - за нея и за него самия.

- Не се измъчвайте, господарке. Той е силен, значи нищо няма да му се случи. Той е човек на думата, значи ще се върне. А ако не се върне, аз ще ида да го намеря и ще го доведа. Можете да разчитате на мен - твърдо каза той, когато риданията й малко утихнаха. - Ще направя всичко, за да бъдете щастливи.

Никога досега той не бе произнасял толкова дълга реч в нейно присъствие.

Саадат вдигна глава, внимателно погледна персиеца.

- Ах, Зафар, аз имам син, който ми е по-скъп от всичко под слънцето. Сега още се появи и мъж, когото обикнах... Но понякога ми се струва, че в целия свят нямам по-близък човек от теб.

- Аллах да е с вас. Как може да говорите такива неща? - с укор поклати глава той. - Аз съм един сакат човек, ваш роб, а вие - вие сте царица на цариците.

Ераст Петрович излезе на съвсем тъмната улица, нямаше нито една светлинка, погледна надясно. От там се чуваше равномерно хрускане с неясен произход. От стената се отдели масивна черна сянка.

- Бързо излезе, Юмрубаш. Мислих, дълго ще те чакам.

- Ти? - зарадва се Фандорин. - Тъкмо мислех да дойда при теб. Но как разбра, че съм тук?

- Това е Ичери-Шехер, всичко знам тук. Което не знам хора разказват. - Хасим вдигна рамене и отново захрупа. В ръката му имаше кесийка, от която вадеше нещо и го лапаше. -

Козинаки [128] Грузински сладкиш от натрошени орехи и мед. - Б. пр. искаш ли? Напразно не искаш, вкусен е. Убивал ли си твой враг? Е, не отговаря, сам ще отговарям. Ако не го беше убивал, нямаше при жена да ходиш.

- За това после ще ти разкажа. Имам да ти казвам нещо много важно.

- И аз искам да казвам, Юмрубаш. Но ти си стар, бял глава. Ти първи казвай.

Добре е да имаш работа с човек, който не обича дълги приказки, помисли си Фандорин. Особено, когато няма време. И попита най-важното:

- Трябва ми п-помощта ти. Ще дойдеш ли с мен?

- Къде?

- Във Виена.

- Къде е това Виена.

- Д-далече.

- По далеч от Шемаха?

- По-далече.

Гочито помълча, като замислено хрупаше.

- Защо толкова далеч да пътуваш?

- Трябва да проведа разследване на убийството на ерцхерцога.

- Ай-ай-ай - разстрои се Хасим. - Кой е този Ерц? Твой роднина?

Оказва се, че може да живееш в съвременен град, където на всеки ъгъл крещят вестникарчета и да нямаш никаква представа за това, което се случва по света!

- Не, не ми е роднина.

- Приятел?

Ераст Петрович взе да обяснява кой е бил Франц-Фердинанд и защо трябва незабавно да тръгне. Разбойникът не го прекъсваше.

- Ясно. Негов чичо твой приятел - каза той, като го изслуша. - Стар цар няма никого, който да отмъщава за племенник. Трябва да се помага. Хубава работа. Защо да не идвам?

„Трябва в Батуми да му купя цивилизовани дрехи, че в Сърбия ще го вземат за башибозук. Да го науча на маниери. Да се храни с вилица, да ползва носна кърпичка. Нищо де, имаме три дни път. Ще има с какво да се занимаваме".

- П-почакай - сети се Фандорин. - Ти каза, че също имаш да ми казваш нещо важно?

Хасим въздъхна.

- Един човек е идвал, бележка носил, чел ми е. От твой жена бележка.

- От Клара?

Честно казано, Ераст Петрович съвсем беше забравил за пленницата на горещите страсти. Как е могла да прати бележка на Хасим?

Той взе сгънатия лист. Драсна клечка кибрит.

С познатия стремителен почерк отгоре беше написано:

„За Бога, добри човече! Занесете това в хотел „Национал" на господин Фандорин.

Той ще ви плати! Клара Лунная".

Той се намръщи като от зъбобол и разгърна бележката.

„Спасете ме! Крият ме в ужасно място. Животът ми е в опасност! В името на всичко, което ни е свързвало, в името на предишната любов, в името на милосърдието към една нещастна жена - спасете ме!