Борис Акунин - Черният град

В последния ден на май Клара бе поканила гости за „сбогуване с пролетта" - тя имаше традиция тържествено да изпраща всички годишни времена. Едновременно с това се предвиждаше да се отпразнува заминаването на снимки за новия филм в град Баку. Фандорин нямаше желание да присъства на уморителното мероприятие и затова си измисли предлог да замине за Крим. Ераст Петрович планираше да се върне на другия ден след заминаването на съпругата му. Но съдбата се разпореди иначе. Наложи се дълго да остане в Ялта, снимките също се протакаха. Сега се наложи да иде в Баку и срещата с Клара бе неизбежна.

Е, какво, още една причина бързо да намери другаря Одисей - и да офейка обратно в Москва, докато дясната половина на къщата на Сверчковский переулок е благословено тиха.

За това, че един брак е неуспешен, обикновено са отговорни двете страни, но Ераст Петрович смяташе само себе си за виновен. Нали не беше момче и бе наясно с кого смята да свърже съдбата си. Клара е актриса и с това всичко е казано. Може ли да искаш от пеперудката през цялото време да седи на едно цвете? Можеш ли да очакваш от водното конче да живее като мравка? Можеш ли да упрекваш русалката, че не може без морето? Ето в какво се заключаваше първата грешка. Втората също тежеше изцяло на съвестта на Фандорин. На този свят има мъже, на които е органично противопоказно да сс женят. Как бе възможно той да прекрачи петдесетте и да не проумее толкова очевидно нещо за себе си?

Основният проблем на едно несполучило семейство е в това, че е много трудно да се раздели, дори ако съюзът не е осветен от църквата (предишният съпруг на Клара така и не й даде официален развод, затова бракът бе граждански). Но нима всичко зависи от парче хартия! Думата на един благороден мъж е като хвърлен камък. След като веднъж е предложил ръката и сърцето си - връщане назад няма. Да кажем, че човек не е властен над сърцето си, но ръката със сигурност може да управлява.

Когато отмина първото заслепление, се оказа, че между Ераст Петрович и избраницата му няма нищо - ама съвсем нищо общо. Сега на Фандорин му се струваше, че преди три години той до безумие се е влюбил в някакъв друг човек, който вече не съществува, а може би и никога не го е имало. Усещането за подмяна се засилваше още повече от това, че жената, която Ераст Петрович обикна някога, си смени името. Изискваше го кинематографичната й кариера. Клара Лунная - така се казваше сега. На Фандорин му се повдигаше от маниерния и дори пошлия псевдоним, който гърмеше по цяла Русия. Най-лошото беше в това, че жена му и в обикновения живот искаше да я нарича „Клара", а на предишното си име не реагираше. Мисълта, че с тази своя ирационална любов сякаш е заличил в паметта си спомена за малкото жени, които бе обичал преди, терзаеше Ераст Петрович като незарастваща рана. Той се оказа недостоен за тях. Беше ги унизил, предал.

Как?! Как бе възможно да ослепее до такава степен, че да си загуби главата заради една не особено умна, шантава, вятърничава позьорка! Вятърничавостта, за съжаление, не се изразяваше в съпружески изневери. Клара не се интересуваше от интрижки. Главната наслада и смисъл на съществуването й бе не да се отдава на любов, а да кара мъжете да се влюбват в нея. И киното идеално подхождаше за тази мания. Прекрасното лице на екрана побъркваше мъжете, като създаваше илюзия за близост, а при това връзката оставаше безтелесна. Нима сцената би могла да даде на една актриса толкова много поклонници?

Решението да напусне театъра и да се отдаде на киното узря у жената на Фандорин в онзи момент, когато видя американския филм „Приятели" [19] Certain (фр.) - определен. - Б. пр. , където за първи път в историята беше използван едър план. Мери Пикфорд [20] Филм на режисьора Дейвид Уорк Грифит от 1912 г. - Б. пр. гледаше зрителите в упор с хипнотизиращите си очи и залата се вцепеняваше от този очароващ поглед.

Мосю Симон, флибустиерът на руската кинопромишленост и природен психолог, нарочно бе поканил театралната актриса да гледа новаторския филм, тайно следеше реакцията й и прошепна: „Имажине една зала, в която има не хиляда плас [21] Мери Пикфорд - канадска актриса, една от най-големите звезди на нямото кино. - Б. пр. , а милион, десет милиона" и обратът в кариерата бе извършен.

„Ах, ако Клара ми изневеряваше!", мечтаеше от време на време малодушно Ераст Петрович. Тогава можеше с чиста съвест да я напусне, като й пожелае щастие с цялата си душа. Но семейното й положение бе извънредно удобно за Клара: необременяващ, вечно отсъстващ съпруг, който не досажда, не пречи на артистичния живот, не ревнува. А такъв и на публиката не те е срам да го покажеш - респектиращ, елегантно облечен, с импозантно побелели коси. Няколко пъти годишно Фандорин отбиваше тежката повинност - явяваше се със съпругата си в обществото. Всъщност с това съпружеските му задължения се изчерпваха.