Борис Акунин - Черният град

Фандорин се удари в горещата стена на вагона все още в качеството си на солиден господин с превъзходен костюм, а върху релсите се приземи като звяр от семейство котки -меко и безшумно, на четири лапи.

Че не се удари, не се удари, но сякаш наполовина ослепя - заради контраста между сиянието на деня и гъстата сянка долу.

Разтърка очи. Тръсна глава.

И не толкова видя, колкото усети отдясно, в мрака под вагона, съвсем близо, някакво движение. Нещо блесна там - тясно, дълго. Острието на кинжал, насочен точно към гърлото му.

Ако науката за правилно падане опази Фандорин от сътресение на мозъка и счупвания, то от кинжала го спаси друг навик: в момент на опасност да изключва разума си и изцяло да се доверява на инстинктите. Не съзнанието, не волята, а инстинктът накара полузамаяния Ераст Петрович да избегне удара.

Стоманата звънко се удари в окадения ресор.

Острието, стиснато в черна ръка, веднага направи странично, сечащо движение, от което в тясното пространство нямаше как да се спаси - но Фандорин дори и не опита да се отмести. Той хвана китката на невидимия в тъмното враг и рязко я изви. Оръжието падна на траверсите.

Сега трябваше да обезвреди и втората ръка на провалилия се убиец. Без да пуска китката, Ераст Петрович се протегна, стигна до мястото, където трябваше да се намира левият лакът на противника, но пръстите стиснаха празен ръкав. Еднорък? Изненадан, Фандорин за миг отпусна хватката и непознатият успя да се отскубне. Той се изви с цялото тяло, търкулна се под оста на колелата и запълзя на четири крака.

Кремавият костюм и без това бе съсипан, затова Ераст Петрович се впусна да го преследва със същия кучешки маниер.

Не се виждаше нищо друго освен подметки и полите на някаква дълга дреха. Убиецът използваше само три крайника, но пълзеше много чевръсто и успя да изскочи изпод вагона, преди да бъде настигнат.

Като се измъкна навън, Фандорин отново ослепя наполовина - сега вече от слънцето. За десетте или двадесетте секунди, които прекара в мрак, зениците бяха успели да се разширят.

Полуприведен човек с черна черкезка [24] (фр.) - между нас казано. - Б. пр. и сива папаха [25] Дълга кавказка горна дреха. — Б. пр. търчеше по съседния коловоз, по който пъхтеше и пускаше дим един локомотив. Убиецът прескочи линията точно пред буфера, а Ераст Петрович бе принуден да спре. След локомотива се заточиха цистерни, краят им не се виждаше.

Избяга!

След като промърмори дума, недостойна за речника на благороден мъж, Фандорин се отказа да чака, докато мине дългата композиция - в това нямаше никакъв смисъл.

Той се качи обратно на перона, приличащ на дявол: целият омазан с мазут и сажди, без шапка и с разрошена коса.

- Ударихте ли се? - обградиха го свидетели на инцидента (по-точно само на първата му половина). - Какъв мерзавец само, а! Блъсна човека и офейка! Тия апаши съвсем са се разпасали! Трябва да идете в медицинския пункт.

- Б-благодаря ви, нищо ми няма - през зъби отвърна Ераст Петрович на добрите самаряни и

те го оставиха на мира.

Откъм багажния вагон се връщаше Маса, след него един носач буташе количка със сандъка на Клара.

- Колко сте мръсен! Под вагона ли сте се завирали, господарю? - учуди се японецът. Той с интерес огледа кинжала, който Фандорин стискаше в ръка. - Хубав уакизашиa [27] Къс японски меч. - Б. пр. Заради него ли слизахте долу? А ножница случайно нямаше ли?

- Къде е джебчията? - попита Ераст Петрович, като се озърташе.

- Какъв „дзепция"?

Обикновено господарят и слугата си говореха на смесено руско-японско наречие, като всеки използваше родния си език, но понякога Маса не разбираше веднага някои думи.

- Когото всички тук гонеха!

- А, доробо [27] Къс японски меч. - Б. пр. . Да, бягаше тук някакъв. Избяга, не го хванаха.

Фандорин отново изруга, този път на японски.

- Не знаех, че трябва да се хване - взе да се оправдава Маса. - Нали дойдохме в Ба-Ку не за да ловим дзепции по гарата.

Ераст Петрович начумерено въртеше в ръка кинжала - опашката на офейкалия гущер. Маса бе прав: превъзходно оръжие от дамаска стомана. Дръжката - от слонова кост, с изкусен релефен орнамент.

- А това какво е? Защо е изрязан тук този груб черен кръст?

- Ще си позволя да отбележа, господарю, че макар и този уакизаши никак да не е лош, едва ли си е струвало да си разваляте дрехите заради него - каза японецът. - Аз щях да сляза.