Борис Акунин - Черният град

А сараевската трагедия спокойно може да прерасне от австрийски или австрийско-сръбски проблем в доста по-сериозен конфликт. На всички е известно, че Русия смята Сърбия за своя зона на влияние, сърбите гледат на царя като на свой покровител. Само това липсва - война между две империи със степен на инвалидност заради сблъсък на държавното им самолюбие.

„Впрочем подобен изход е малко вероятен. Да не са полудели? Ще си разменят ноти, ще съставят конфликтна комисия, ще проведат конференция за съгласие. Все някак ще се оправят", успокои се Ераст Петрович.

Дойде време да се качат в екипажа. Наложи се да се откажат от елегантна карета -сандъкът на Клара нямаше да се помести в нея. Взеха файтон - дълга кола, теглена от два коня, където багажът можеше да се сложи и отзад, и на дъното.

- За къде ще обичаш, ефенди? - попита чернобрадият кочияш с плоска шапчица.

- Улица Горчаковска. Хотел „Нова Европа".

Фандорин бе станал мрачен и съсредоточен. Не заради Австрия и дори не заради разбойниците от гарата. Трябваше да си укрепи нервите преди срещата със съпругата.

Той гледаше с кисела физиономия сградите и улиците на Града-Завеса. Азия, която му се привидя в константинополските очертания на гарата, се стопи. Файтонът подскачаше по паважа на идеално прав, напълно европейски булевард. Каменни сгради, на три-четири етажа. Като на Петровка или Неглинка. Публиката също не бе кой знае колко интересна -като в централната част на Тифлис. Тоест, срещаха се хора с източни одежди, но те бяха незначително малцинство. Дамите вървяха с дантелени чадърчета, въздушни шапчици и светли рокли, а когато на едно кръстовище се зададоха две забулени женски фигури, Маса едва не падна от каретата - все се оглеждаше, беше ужасно заинтригуван. Той никога не беше идвал в мюсюлманския изток. Бакинки със забулени лица се мярнаха още няколко пъти и всеки път японецът впиваше поглед в тях.

- Явно жените в Ба-Ку са много умни - изрече той най-накрая.

- Това пък как ти хрумна?

- Онези, които са уродливи, предпочитат да крият лицето си. Не е ли това доказателство, че са умни?... Но и глупави се срещат - добави той минута по-късно. - Ей онази там хилавата кикимора, по-добре да се беше забрадила с парцала.

Руската дума „кикимора" съвсем наскоро се появи в речника на Маса - хареса му със своята звучност и прилика с японския.

А Фандорин вече имаше първи повод за огорчение. Оказа се, че в Баку има доста много мъже, които бяха облечени по същия начин като неуспелия убиец (черна черкезка, сива папаха и дори кинжал с кокалена дръжка на кръста). От особените белези оставаше само това, че е еднорък.

Най-сигурният начин да пресече задълбочаващото се лошо настроение, бе да направи нещо полезно. Сандъкът на Клара може да почака. Дали да не започне от полковник Шубин? Вярно, че костюмът е изцапан и шапката - загубена. И какво от това?

- Карай първо в градоначалството - каза Фандорин на кочияша, като надникна в джобния пътеводител. - Садовая номер едно, знаеш ли къде е?

- Че кой не знае? - напевно отвърна брадатият, като се поизвърна и сложи ръка на гърдите си.

Фандорин нямаше никакво намерение да си губи времето напразно и разгърна една сгъваема карта на града. Трябваше възможно най-бързо да се оправи с местната топография.

„Така... Файтонът се движи през нормални квартали, които са се появили вече по времето на руснаците. Някъде отляво е старият град, бившата столица на Бакинското ханство. Аха, ей там, зад подредения, но доста гол булевард се мярка сиво-жълта стена със заоблени зъбци -припомняне за Изтока".

Но от дясната страна, уви, в плътен строй се бяха подредили сгради с френска архитектура. Фандорин почувства известно разочарование, подобно на първия път, когато се озова в Йокохама - оказа се, че в облика й има толкова малко екзотика.

„Западът като безцеремонен паяк все повече оплита планетата със сивата си паяжина. Стандартна архитектура, еднообразно облекло, навсякъде европейска реч. Ето и този град -уж източен, подчинен на руския престол, а улицата е като в Ница, половината надписи са на френски и немски"

- Градоначалството, ефенди - посочи файтонджията и задържа конете.

В самия край на широкия булевард - след това започваше крайморската алея - се виждаше красива къща: фасада с гипсови орнаменти, красиви балкони, украсени с фигури фенери на тротоара. Ако не бяха дежурещите пред входа полицаи, беше невъзможно човек да предположи, че в това красиво палацо се намира скучно държавно учреждение.