Борис Акунин - Черният град

- Ще ви помоля настоятелно да не правите това - твърдо каза Фандорин, като не забравяше това, че Одисей имаше свой осведомител в системата на службите, който - знае ли човек -може да има достъп до секретната кореспонденция. - Достатъчно е препоръчително писмо.

С това се разделиха.

Въпросът, поставен след името „Шубин" значеше, че Ераст Петрович смята като за начало да види какво представлява този „читав подполковник". Ако наистина се окаже, че върши работа, това щеше доста да опрости задачата.

Влакът най-после потегли, перденцата отново се заклатиха от ветреца, но Фандорин вече не гледаше през прозореца - той пишеше в дневника, за да се отърве от това тягостно задължение. В крайна сметка разделът „Скреж" се размина без философски сентенции. Човек сам избира какъв смисъл да придаде на едно или друго явление. Този град ще стане за мен не „Конска повръщня" и не „Бягство от вещицата"; вместо това ще приема йероглифа,, който значи „завеса" - пишеше Ераст Петрович, горд, че се беше сетил за подходящ омоним без помощта на Маса. - Ще пусна завесата над прекалено продължителната кариера на господин Одисей. И така, решено - Баку е „Град-Завеса".

- Пристигаме, пристигаме - по коридора бързо вървеше кондукторът. - Пристигаме в Баку.

Влакът започна да намалява скорост, заскърца и спря. Вратите на купетата хлопаха, нетърпеливите пътници бързаха да напуснат вагона, но Ераст Петрович не бързаше.

Той имаше стар (да си го кажем направо, не особено мъжки) навик: да не излиза навън, без преди това внимателно да е проверил дали с външния му вид и с облеклото му всичко е наред.

Погледът в огледалото установи непълна симетричност на якичките и лека небрежност в прическата. Отстраняването на нередностите отне известно време. В крайна сметка Фандорин слезе от влака най-последен, когато на перона вече утихваха радостните викове на посрещачите, а част от публиката се беше насочила към изхода на гарата.

Сградата се отличаваше с невиждано за глухата провинция великолепие - сякаш приказен дворец от арабска приказка. „Град-новобогаташ - помисли Ераст Петрович, докато разглеждаше украсата на стените, зъбците на покрива, ажурните върхове на колоните. -Веднага ти хвърля прах в очите".

Костюмът на Фандорин бе летен, възможно най-лек, от чудесна кремава коприна, но дори на сянка жегата се оказа нетърпима. Какво ли ще е на припек?

Трябваше да изчакат да стоварят багажа.

Цивилизованият човек трябва да се облича хубаво, удобно и разнообразно, но този път се стегнаха за пътя набързо. Всичко необходимо се помести в четири куфара и две пътни чанти, които Маса вече беше измъкнал на платформата. А грамадният сандък с роклите и шапчиците на Клара пътуваше отделно, в багажното отделение.

- Маса, погрижи се да го стоварят по-скоро - раздразнено нареди Ераст Петрович.

Японецът се поклони и изчезна, а Ераст Петрович остана край вагона и взе да разпалва пурата си.

Блъсканицата по перона още не бе отминала. Суетяха се носачите, някои се прегръщаха и целуваха, други разливаха шампанско по чашите, крещяха викачите на градските хотели.

- Дръжте го! Дръжте крадеца! - врещяха някъде наблизо. Фандорин потисна прозявката си, като мислеше: гарите навсякъде са еднакви - най-космополитното място насвета. Вероятно след стотина години целият свят ще се превърне в една гигантска гара и ще бъде невъзможно да разбереш в коя част на света се намираш.

Някой препускаше по края на перона - хората се отдръпваха. Виковете „дръжте крадеца!" следваха беглеца по петите. Със звънки, преливащи се трели засвири полицейската свирка. Някакъв жилав, подвижен човек със скокове и зигзагообразни криволичения се приближаваше към Фандорин. За да хване крадльото, бе достатъчно да протегне ръка. Но по врабци не се стреля с топове. Ераст Петрович равнодушно обърна гръб на случващото се.

Ах, каква грешка беше това!

Като се изравни с безгрижно пушещия пътник, крадецът изведнъж с всичка сила го бутна в гърба.

Капелата от италианска слама литна на една страна, пурата - на друга, а самият Фандорин се удари с лицето и гърдите в желязната стена на вагона и рухна в пролуката между влака и перона.

И ако успя да не се пребие, то бе само защото от много време владееше изкуството на правилното падане, което неведнъж бе опазвало Ераст Петрович от сериозни наранявания и дори беше спасявало живота му.

Когато падаш, трябва да се превърнеш в котка: едни мускули се отпускат, други се напрягат, преразпределя се центърът на тежестта, а най-главното е да се преобразува вертикалното движение в хоризонтално.