Борис Акунин - Черният град

Освен този впечатляващ епизод, който убедително потвърждаваше древната истина, че историята и прогресът се движат от хора, които умеят да надничат в бъдещето, Фандорин преписа в дневника някои сведения за населението на града.

„ТУК ПРЕОБЛАДАВАТ ДВЕ ПЛЕМЕНА: АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ТАТАРИ, АБСОЛЮТНО ПОГРЕШНО НАРИЧАНИ ПЕРСИ, И АРМЕНЦИ", ТВЪРДЕШЕ СЕ В ПЪТЕВОДИТЕЛЯ. В ЕТНОГРАФСКИЯ СПРАВОЧНИК ОБАЧЕ КОРЕННОТО НАСЕЛЕНИЕ СЕ НАРИЧА „АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ТЮРКИ" И НЕ Е ЯСНО КОЕ Е ПО-ПРАВИЛНОТО. ПРЕЗ 1914 Г. В ГУБЕРНСКИЯ ГРАД ЖИВЕЯТ 101803 МЮСЮЛМАНИ, 67730 РУСНАЦИ, 57040 АРМЕНЦИ, 1990 ГРУЗИНЦИ, А СЪЩО ТАКА „ДОСТА ЗНАЧИТЕЛНО КОЛИЧЕСТВО ЧУЖДЕСТРАННИ ПОДАНИЦИ".

Е, това ще да е достатъчно за „Дървото", реши Ераст Петрович, след като прочете написаното. Време е да се премине към „Острието".

Направи пауза, като мислено се пренастройваше. Маса грижливо помаха с ветрилото пред носа на господаря си, за да му освежи главата.

„Защо всъщност хукна към Баку? - запита се Фандорин. - Е, ясно е за какво: за да открия Одисей, който по всяка вероятност е някъде тук. Но защо ти е Одисей? Какво те засяга полковник Спиридонов, който беше изряден негодяй и в общи линии си получи заслуженото?"

Ами защото не бива оскърбленията да се оставят просто така. Това важи за всички. Всяко оскърбление, останало без отговор, нарушава баланса на справедливостта и опетнява кармата на благородния човек, каза си Ераст Петрович, като безпардонно забърка в една каша будизма и конфуцианството.

Фандорин по никакъв начин не можеше да смята себе си за християнин - не бе съгласен с това милосърдно учение в редица точки. Например що се отнася до всеопрощението и заповедта „не убивай". През пълния с приключения живот му се бе налагало много да убива -при това често без каквито и да било угризения, а понякога дори с радост. Ераст Петрович беше убеден, че при определени обстоятелства може и дори трябва да се убива. Как да не унищожиш врага, който желае гибел за теб или на онези, които са ти скъпи? Или иска да погуби страната ти? Заповедта „не убивай" е лицемерна, дори църквата не се отнася към нея сериозно, иначе поповете нямаше да освещават бойни кораби и бронирани автомобили.

И в отмъщението няма нищо лошо, ако не е мания и не е патология, а справедливо възмездие. Нека вярващите се уповават на „Аз ще въздам", Фандорин не бе от тях. „А освен това, кой знае: може и аз да съм оръдието на въздаянието Божие, щом нищо не се случва без волята Му?" - хрумна изведнъж на Ераст Петрович. Мисълта не бе кой знае колко дълбока, но съвсем си ставаше за раздела „Скреж", затова Ераст Петрович остави две празни странички за „Острието" и изписа красивия йероглиф:

Маса хвърли за миг поглед в тетрадката. Той знаеше, че господарят не може да понася да му гледат в дневника, но все пак не можа да се сдържи. Японецът се отнасяше към философията с особено уважение. А когато успяваше да подскаже на Фандорин идея за „Скреж", бе много горд.

- Имам превъзходно предложение за днешния „Скреж". Едно и също явление може да променя същността си в зависимост от това как ще го назовете. Не става ли ясно? - Маса снизходително се усмихна. - Сега ще обясня. Самата карма ви доведе в този град, наречен БА-КУ, което толкова лесно може да се означи с йероглифи. Проблемът е там, че подходящите йероглифи са прекалено много. Веднага ми идват на ум четири различни „ба" и поне двадесет „ку". В зависимост от подбора на компонентите името на града може да бъде неутрално или безобразно, или съдбоносно. Написано по определен начин, то може да означава „Промишлено място" - сухо и точно. По друг става „Отвратителна кал"; а по трети направо си значи „Конска повръщня". Но аз предлагам да изберете името „Бягство от вещицата", защото имам предчувствието, че това пътуване не само ще ви позволи да си уредите сметките с онзи, който ви е обидил, но и ще ви донесе дългоочакваното освобождение от жената, която...

Ераст Петрович хвърли писалката и изрева:

- Маса!

Японецът виновно сведе глава, сякаш признаваше, че е нарушил негласното споразумение - никога да не говори с господаря за семейните му неуредици, но ако се съдеше по блясъка в очите му, разкаянието бе фалшиво.

След като разбра, че Одисей трябва да се търси в Баку, Фандорин първо изпита пристъп на еуфория, но после лицето му се изкриви като от зъбобол. От всички места на планетата в момента той с най-малко желание би отишъл в този задкавказки град.

Ераст Петрович се стараеше по възможност да не се намира на едно място с жена си. Понякога дори нарочно си измисляше пътувания, които не бяха задължителни - както се бе случило например с пътешествието до Ялта.