Борис Акунин - Черният град

На това място на разговора Фандорин затвори вратата, защото цените на нефта, както и дизеловите двигатели изобщо не го интересуваха.

- Ще пристигнем с половин час закъснение - съобщи той недоволно на Маса.

Японецът седеше и си махаше блажено с хартиено ветрило. Задухата не го уморяваше. Изобщо всичко му харесваше: и пътят, и това, че е заедно с господаря си, а още повече - целта на пътешествието.

По времето, когато Ераст Петрович беше принуден да си изкарва хляба с платени разследвания, Маса тежко страдаше. Казваше, че господарят си уронва достойнството, като останал без служба самурай, който е принуден да продава меча си за пари. Но сега според японеца Фандорин отиваше в Баку заради почтено и благородно дело - да отмъсти на врага за нанесеното оскърбление.

- Поровин час, това не е нисто - каза безметежно слугата. - Скоро господзинът ще се успокои, заетото ние сте намерим Одисей-сан.

Японецът се отнасяше с уважение към враговете на господаря - затова революционерът бе удостоен с почтителното „сан".

Ераст Петрович седна, понечи да запали пура, но Маса вдигна пръст и строго каза на японски:

- „Никки-до"! Не се знае, дали днес ще има време.

Той бе прав. Трябваше да се възползва от престоя, за да се отърве от „никки".

Ераст Петрович се хвана, че мисли така и се засрами. Какво значи да се „отърве"? Не хубаво така да се отнасяш към „никки-до". Но мина вече половин година, а той все не можеше да свикне с това уморително задължение.

Ако в програмата за физическо самоусъвършенстване за 1914 година фигурираше „нимподзуцу", то в качеството на духовна практика Фандорин бе решил да усвои „никки-до", „Пътят на дневника".

Мнозина могат да си водят дневник, както на Запад, така и на Изток. Младите гимназистки записват в заветната тетрадка сърдечните си трепети, пъпчивите студенти се отдават на ницшеански мечтания, омъжените матрони си водят хроника на детските болести и салонните клюки, писателите вчесват мислите си заради посмъртната публикация в предпоследния том на събраните им съчинения (в последния, както е известно, са „Писмата"). Но човек, който във всяко занятие се стреми да открие начин да се покачи на по-високо стъпало на битието, добре разбира: истинският смисъл на ежедневните писмени излияния е в развиването на яснотата на ума и духа. Щом човек се отнася към дневника (на японски „никки") по подобен начин, това не е просто хабене на хартия и мастило, а Път, който при това съвсем не е лесен. По-труден от квантовата теория, на която Фандорин бе посветил цялата 1913 година.

В „никки" трябва да се пише всеки ден. Уважителни причини, поради които се разрешава да се направи прекъсване, няма. Нито болест, нито мъка, нито опасност могат да бъдат оправдание. Ако си се озовал в пустинята, без четка и хартия - драскай с пръчица по пясъка. Ако си претърпял корабокрушение и плуваш в морето, хванат за дъска, пиши по водата с пръст.

Необичайно важен е стилът, който не бива да се променя в никакъв случай.

В „никки-до" съществуват различни стилове. Можеш да се съсредоточиш върху описания на природата и времето, за да съотнасяш постоянно вътрешното състояние на душата с диханието на Вселената. Друг метод препоръчва, обратно, отстраняване от външния и концентриране върху най-тънките нюанси на собствения ти вътрешен свят, като при това всеки ден, в часа на залеза, каквото и да става, трябва да се намира актуален повод за възвишени сълзи.

Съществуват общо около четиридесет стила. Фандорин бе избрал онзи, който се нарича „Три хармонии". Именно такъв най-добре подхожда на човек с карма от типа „Февруарска нощ сред морския простор" - тоест редуване на тъмнина и лунни проблясъци при силни пориви на вятъра. За да не стане играчка на вълните, човек с такава нелека съдба ще придобие много, ако използва формулата „Дърво-острие-скреж".

Първият елемент на тази красива тирада отговаря за усилията на ума и помага на интелектуалната сфера да укрепва равномерно и да се издига - както растящо дърво се протяга към небето. Тъй като умът се укрепва посредством нови знания, препоръчва се ежедневните записки да се започват с някакво полезно сведение, научено през изминалия ден. Понякога Ераст Петрович просто вземаше енциклопедията или някое научно списание и преписваше от там факти, които събуждаха интереса му. (Полезен навик, между другото.)

„Острието" - това е символичното обозначаване на яснотата и ефективността на всяко планирано действие. „Остротата" на постъпката печели много, ако първо изложиш съображенията и изводите си на хартия. Много мъдра практика - особено по време на трудно разследване, а пък и изобщо, ако човек трябва да се справи с някакъв сложен проблем или душевен смут. Ераст Петрович ценеше най-много тази страна на воденето на дневника.