Борис Акунин - Черният град

Маса се замисли - сети се за нещо.

- Кажете ми, господарю, а възможно ли е да имате син? На десетина-дванадесет години?

- Защо... - скок - .. .питаш?

- Преди няколко дни дойде едно странно момче. Приличаше на вас. Питаше къде сте. Изглеждаше объркан. Сякаш търсеше баща си.

Фандорин се ухили. Слугата вече отдавна не бе успявал да го закачи с бича честно, затова в ход се пускаха разни хитрости, призовани да намалят концентрацията. Маса мечтаеше господарят му да има син или поне дъщеря и се отнасяше доста осъдително към факта, че Ераст Петрович нямаше деца.

- А освен това дойде писмо от вашата съпруга.

В лявата ръка на седящия се появи плик. Ераст Петрович леко се намръщи.

- Ти си прочел писмото, разбира се?

Пликът бе запечатан, но Фандорин много добре познаваше нравите на помощника си. Разбира се, Маса го прочел, а плика бе залепил за спазване на приличието, което според него лежеше в основата на битието.

Бичът едва се поклащаше. Ераст Петрович - също, на пръсти.

Маса въздъхна и отвори юмрук, като държеше ръкохватката само с два пръста. Разбра, че днес няма да му провърви. Не отвърна на риторичния въпрос.

- Нещо важно? - попита Фандорин.

- Не ми се стори да е така - дипломатично повдигане на раменете. - Ако се бе случило нещо важно, Симон-сан щеше да прати телеграма. Не искате ли да прочетете писмото, господарю? Мога да го преразкажа с мои думи. Но мога и да не го преразказвам. Писмото е написано заради последния ред - ще ви бъде достатъчно да прочетете само него.

Той му протегна плика, Ераст Петрович направи крачка напред, като предполагаше, че това ренсю е завършено. Точен удар опари гърба и рамото му.

- Какво правиш?! Нали свършихме!

- Свършваме, когато кажете „край", а вие не сте казвали такова нещо - засмя се японецът.

Той отново вдигна бича и Фандорин бързо каза:

- Край, край!

- О, колко е приятно да си победител! Бацу!

Това значеше „глоба": четиридесет и четири клякания с победителя на раменете.

Уговорката си е уговорка. Ераст Петрович клекна, Маса го заобиколи откъм гърба, засили се от стената, изскърца с нещо и с тържествуващ рев скочи върху господаря си.

Беше трудно да вдига набития японец. Фандорин видя доста зор с глобата. Той дори се огорчи и си даде дума да поработи с тежестите, както трябва. Безделието в Ялта не се размина току-така.

- Уф, ама че си се оял! - не издържа най-накрая Ераст Петрович.

- Не е вярно - отвърна Маса с достойнство. - Ядях малко. Нямах апетит. Много се притеснявах заради нашата раздяла.

- Но си станал по-тежък!

- Защото държа ето това.

И слугата извади от ръкава на своята юката десеткилограмов диск от щанга.

- Г-говедо, защо го направи? Едва не се изсипах!

- За да почувствате, господарю, колко тежко ми беше заради вашето недоверие. Защо не ме извикахте, когато ви се случи тази неприятност? Знам: в Ярта се е случило нещо. Иначе нямаше да се бавите там толкова дълго.

Бършейки потта от челото си, Фандорин навъсено каза:

- Добре, дай писмото.

Той не извика верния си помощник в Крим, защото го беше срам да изглежда в очите му като жалък наивник, който се бе хванал на въдицата.

Съпругата на Ераст Петрович, известна актриса, се намираше в задкавказкия град Баку, за снимките на поредния филм. В плика се оказа не писмо, а картичка. На грубовато оцветената снимка, която Фандорин не разгледа особено внимателно, се виждаше нещо огнедишащо. Май изригване на вулкан. О, тази вечна любов към ефектност и драматичност!

Обикновено такива картички се пращат без плик, затова са и картички, но жената на Ераст Петрович не можеше да си позволи подобно нещо. Картичката с нейния подпис щеше да бъде открадната още в пощата, това вече се беше случвало. Ясно беше и защо не е писала на обикновен лист: на картичката има малко място, може да се мине с много кратко послание.

С плъзгащ се, сякаш стремящ се да избяга, но същевременно извънредно изящен почерк на обратната страна на черно-червената картинка бе написано:

„Ах, мили, мили мой, само да знаехте, колко безумно ми е мъчно за Вас! Тук е непоносима мъка - само банкети, приеми, пикници и безкрайно втръснала рутина. Със снимките нещо не върви и техният край все се отлага и отлага. Предчувствам, че това ще бъде или най-добрата, или най-лошата ми роля. Най-ужасното от всичко е, че тук настанаха адски жеги. Телеграфирах до ателието на Рубе да ми ушият тропически гардероб по мерките, които имат. Моля Ви да платите сметката и да ми изпратите поръчката. Изнемогваща без вас,