Борис Акунин - Черният град

Това бе резултатът от цялото осемдневно разследване. Две възтънки нишки, от които първата най-вероятно не е никаква нишка, а подигравка, докато втората е скъсана и не води до никъде.

Житейска мъдрост: „Благородният мъж не се самоизяжда заради нещо, което не може да се поправи, а вдига рамене и си продължава по Пътя". Ще трябва вечерта това да го запиша в дневника „никки". Макар че не, банално е, интерпретация на древната молитва: „Боже, дай ми мъдрост да се примиря с това, което не мога да променя; дай ми мъжество да променя онова, което мога да променя; дай ми разум да отлича едното от другото".

Разумът каза на Ераст Петрович: „Тук не нищо не може да се направи". Мъдростта изпъшка и се съгласи.

- Край, вече съм добре - каза Фандорин на слугата. - Безметежен като Буца. Мръдни се, дай да мина.

Маса почтително отстъпи встрани, направи място и каза на японски:

- Има новина, която ще подобри настроението ви, господарю. Отдясно няма никой.

Ераст Петрович отново погледна розовите завеси. Настроението му наистина се подобри.

- Госпожата ще се забави, нищо няма да попречи на покоя ви - продължи японецът. - Можете да идете направо в банята. Ваната е пълна с вода, приготвил съм чиста юката [9] Юката (яп.) - всекидневен вариант на кимоното. - Б. пр. или одежда за ренсю [10] Ренсю (яп.) - усъвършенстване, отработване на практическите знания в бойното изкуство. - Б. пр. , ако поискате да се ободрите.

- Откъде знаеше, че ще се прибера? - учуди се Ераст Петрович, като чу за готовата вана. -Нали не съм п-пращал телеграма?

- Чаках ви всеки ден. А сега извинете, трябва да се приведа в ред - Маса виновно прекара ръка по четината на главата си. - Само ми кажете: след ваната ще почивате или ще правите ренсю?

Фандорин с лека стъпка се качи на верандата, махна шапката, свали летните ръкавици. След като хвърли един поглед към вратата, която водеше към дясната част на къщата, той тръгна направо към банята.

Във ваната, както беше редно, плуваха парчета лед, извадени от избата. Ераст Петрович бързо се съблече, потопи се с главата в парещата вода и започна да брои до сто и двадесет. Той можеше да издържа две минути, без да диша, а ако бе много необходимо, дори две и половина. Дяволът от Лотосовия Ад, който здраво се бе настанил в душата му, не издържа на студа и избяга.

Къпещият се скочи на крака, изхвърляйки цял гейзер хвърчащи във всички посоки пръски. Грабна телената гъба и взе яростно да се търка с нея. Кръвта закръжи бързо в тялото му.

На петдесет и осем години Фандорин бе в отлична форма, по-добра, отколкото преди десет или двадесет години. Човешкото тяло, както и духът, при правилно развитие не остаряват, а придобиват нови възможности. Ако сега се наложеше Ераст Петрович да се сблъска в ръкопашна схватка със самия себе си, такъв, какъвто беше на тридесет, младият Фандорин нямаше да има никакъв шанс.

Докато се бършеше с кърпата, стопанинът на къщата не без удоволствие се оглеждаше в огледалото. Ераст Петрович винаги бе харесвал собствената си външност. Да, косите са напълно побелели (малко лосион „Брилянт-блу" им придаваше елегантен блясък), за сметка на това мустаците са интригуващо черни (без каквито и да било хитрости, напълно естествено). Бръчки по лицето има, но именно такива, каквито трябва да бъдат - не следи от пороци, а рисунък на характера. Торсът сякаш е изсечен от мрамор - в този момент розов, защото кожата се бе зачервила от триенето с телената гъба.

- Готов ли си? - подвикна Ераст Петрович на излизане от банята. Вече бе облечен с черен прилепнал костюм на „промъкващ се". Този много удобен за физически упражнения костюм бе ушит от съвсем тънка и същевременно много здрава коприна, а свит на руло, бе малко по-дебел от пура.

- Хай! - гласеше отговорът.

Маса вече бе седнал върху масата в гостната с прибрани под себе си крака. Гладко обръснат и излъскан със специална кадифена кърпа, черепът му светеше като слънце. Очите на японеца бяха вързани с плътна превръзка, пръстите му стискаха ръкохватката на дълъг кожен бич.

- Чувам ви, господарю.

- Естествено. Дай ми минутка да се приготвя...

След като се изкачи до превала на петдесетте, Фандорин реши, че няма да се спуска по склона на залеза, а ще се катери по-нагоре. Току-виж се окаже, че зенитът на живота все още му предстои. В навечерието на всяка нова година той поставяше пред себе си две нови задачи за следващите дванадесет месеца: едната за тялото, другата - за духа. Така се получи, че, наближавайки шестдесетте, Ераст Петрович бе постигнал по-големи успехи в самоусъвършенстването, отколкото по време на дотогавашното си съществуване. Понякога той самият се чудеше на това колко нови възможности - интелектуални и физически - бе открил у себе си през тези осем години. Прави са мъдреците, които твърдят, че повечето хора използват ресурсите, заложени у тях от Бога или природата, само в много малка степен - леко зачерпват от горния слой и почти никога не достигат до дълбочина, където се крият най-големите съкровища. За да стигнеш до тях, трябва доста да се потрудиш, но усилията биват щедро възнаградени.