Борис Акунин - Черният град

- Негодяят може да направи засада по цялото продължение на Царската пътека.

- Замълчете - прекъсна го Спиридонов. - Одисей разбира, че Негово величество ще бъде предупреден за опасността. Разходка по Царската пътека днес няма да има. Но императорът няма причина да се откаже от къпането - та нали това е на територията на парка, а тук и пиле не може да прехвръкне... Има такова място - продължи той, като вече се обръщаше към Фандорин. - Лимоновата горичка на хълма. Оттам до къпалнята има около петстотин метра. Добър стрелец със снайперска карабина според мен няма да пропусне. Прави сте. Точно там ще го спипаме.

Те излязоха през портата: полковникът с четирима агенти и Фандорин. В сиянието на изгрева пясъчната пътечка изглеждаше малинова.

- Разбирам защо не взехте и генерала. Той пухти като парен в-валяк. Но защо само четирима охранители? - попита с любопитство Ераст Петрович.

- Това са най-добрите от моите вълкодави. Колкото по-малко хора има, толкова повече са шансовете да хванем Одисей жив... Ето я лимоновата горичка. Марш напред, момчета, няма какво да ви уча. А вие, господине, сте волна птица. Ако искате да се разтъпчете, заповядайте.

Агентите се разделиха: двама се гмурнаха в храстите вляво от пътеката, другите вдясно. Самият полковник предпочете да остане на място. Да се пъха по храстите, рискувайки да получи куршум - това не влизаше в плановете му. Фандорин помисли, помисли и тръгна напред. Не за да се „разтъпче". Интересно му бе да види какво представляват спиридонов-ските „вълкодави" в действие.

Той успя да направи само няколко крачки, когато отгоре се чу изстрел. Той отекна по склоновете, а полковникът издаде странен, грухтящ звук, който накара Ераст Петрович да се обърне.

Спиридонов стоеше с нелепо разтворени ръце. Той подбели нагоре очи, сякаш се опитваше да види собственото си чело. Точно по средата там се чернееше спретната дупчица. След като се заклати, убитият рухна по гръб. „Вълкодавите" изскочиха от храстите и се завтекоха към началника си. Отвсякъде - отдясно, отляво, отгоре, отдолу - се понесоха викове и тропот. Към мястото на изстрела тичаха от постовете си ялтинските жандармеристи и агентите на дворцовата полиция.

Фандорин се втурна натам, откъдето преди секунда се чу изстрелът. Детективът препускаше по склона на зигзаг, като заобикаляше лимоновите дръвчета. Това упражнение, наречено „инадзума-басири", влизаше в програмата на ежедневните му екзерсизи, затова той се озова на върха след две минути.

Но все пак закъсня. На земята лежеше пушка с оптически мерник. Под нея се белееше лист хартия.

Това бе отпечатана на хектограф [4] Копирен апарат, използван в Русия в края на XIX, началото на XX в. Представлява кутия, пълна със специална смес на присъда, произнесена от партията над „кървавото куче" Спиридонов. Отдолу бе допълнено с молив:

„Изпълнена на 14 (1) юни 1914 г. На всички, които помогнаха - мерси. А вашият коронован ахмак и даром не ни трябва. Той е нашият главен съюзник в борбата с царизма.

Ваш Одисеи ".

От храсталака изскочи озверял жандармерист с револвер в ръка.

- Кой си ти? - кресна той на Ераст Петрович, готов да гръмне.

- Аз съм б-будала - глухо отвърна Фандорин и поморавя. Не от бързото изкачване - от яд.

Веднъж, преди много години, вече му се беше случвало подобно нещо. Но тогава Ераст Петрович не бе виновен за случилото се, за сметка на това днес - непростима грешка! - сам отведе плячката при ловеца...

За десет дни ядът не отмина, а само достигна катастрофално ниска температура. Обикновено хората бързо избухват в гнева си и също толкова бързо се връщат към нормалното си състояние. Фандорин обаче, изпаднеше ли в такова състояние (нещо много рядко за него), сякаш застиваше и ако яростта не намереше отдушник, в душата на Ераст Петрович настъпваше ледников период.

Той се връщаше от Ялта, сякаш изпълнен с врящ азот, който, както е известно, кипва при температура минус двеста градуса. Вероятно със същия мразовит пламък се подхранва неистовият бяс на дяволите, обитаващи будисткия Лотосов ад [5] Седмият кръг на студения ад според будизма. - Б. пр. , където цари вечен студ.

„Съдбата ми е обърнала гръб - с горчивина си мислеше Фандорин по пътя от Курско-Нижегородската гара към вкъщи. - Дълги години ми беше вярна, приемах даровете й като нещо, което се разбира от само себе си, а сега любовта на Фортуна взе, че се стопи".