Борис Акунин: Черният град

- Защо не го арестувахте незабавно? Правилно ли разбрах, че вие лично сте го снабдили със снайперска пушка?

Ломбадзе избърса с кърпичка моравото си чело.

- Одисей е поръчал на Атина да му намери оръжие и да му осигури достъп до Спецзоната -изломоти той. - Помислих, че ще е по-ефектно, ако хванем предполагаемия цареубиец с оръжие в ръце. Тогава няма да се отърве с каторга, а ще иде на бесилото...

„А пък ти ще получиш награда за спасението на царя", мислено довърши простата логическа нишка Фандорин.

- Пушката е неизправна, надявам се?

Градоначалникът взе да пъхти.

- Одисей е извънредно придирчив. Никому няма доверие. Ако беше открил, че ударникът е изпилен или, да допуснем...

- Ясно. Прицелът очевидно също е в идеално състояние, нали? П-превъзходно. И тази, вашата глупачка, Атина е отвела Одисей директно на територията на царското имение?

-Не, не! Територията, разположена непосредствено около резиденцията, се намира под надзора на дворцовата полиция. Атина е прекарала злоумишленика само през външния кордон на Спецзоната - моите хора охраняват периметъра на Царската пътечка.

Ераст Петрович знаеше, че така се нарича маршрутът, преминаващ по крайбрежните възвишения от Ливадийския дворец до Гаспра. Ако се вярва на „Придворната хроника", по тази живописна алея царят прави ежедневни разходки в усамотение или в интимен кръг. Странични хора нямат достъп до Пътечката.

- Но маршрутът е дълъг шест версти, ако не се лъжа. Отгоре са само скали. Може да се направи засада на сто различни места!

- Именно в това е бедата. Атина е посочила на Одисей пътечката и му е казала да върви по нея. Горе има усамотена площадка, където мерзавецът би могъл да се разположи удобно -цялата местност се вижда като на длан. Ако бяхме спипали терориста там с пушка, никакъв адвокат, ако ще да е Керенски, нямаше да го отърве от ешафода. Разбира се, аз нямах намерение да рискувам живота на Негово величество. Мерзавецът щеше да бъде заловен още по тъмно. На сутринта Негово величество щеше да се събуди, а работата вече опечена...

„Пантофите донесени", помисли си Фандорин.

- Благодарение на вас Одисей е получил оръжие и сега броди неизвестно къде из [2] Десетина = 10925,4 кв. м. -Б. пр. храсталаците по баирите на територия от няколко хиляди десетини. Ами нека си, б-броди - вдигна рамене Фандорин. - Доложете на Негово величество. Все ще се оправи един ден без Царската си пътечка. Докато дворцовата полиция и вашите хора не претърсят цялата зона. Негово превъзходителство скочи от стола.

- Ами ако убиецът е успял да се промъкне в дворцовия парк? Или се е скрил някъде отвън, на някой хълм или дърво? Та той може да стреля и през прозореца! Има оптически мерник! Нямате представа що за човек е това. В Баку застреля четирима агенти, които се опитваха да го заловят. Това е дявол! – Генералът посърна. - Освен това, ако Негово величество разбере подробностите... - Той изхлипа. - След тридесет години безукорна служба... Позор, оставка...

Последните разсъждения не трогнаха Фандорин, но първият довод не можеше да бъде подминат току-тъй.

- Досието на Одисей у вас ли е?

Ломбадзе трескаво измъкна от чантата си дебела папка.

- В името на Всевишния, побързайте! Негово величество се събужда в седем. Първото, което прави, е да отвори прозорците...

Истинското име на Одисей бе съвсем обикновено: Иван Иванович Иванцов. Буквата „ц", която се бе промъкнала към края на абсолютно безцветното име, придаваше на фамилията лекичка насмешка, подигравателна нотка. Впрочем нямаше никакво значение какво е било името на този субект в зората на живота му. След това се изреждаха многобройни фалшиви имена и нелегални прозвища. Фандорин пропусна имената, прякорите прочете внимателно. По това какви прозвища си избира човек може да се разберат някои страни на характера му. Ако се съдеше по този параметър, престъпникът си падаше по пернати - прякорите бяха предимно птичи („Одисей" го бе кръстила Охранката).

Революционерът много отдавна бе преминал в нелегалност. Не бе арестуван нито веднъж, а значи не е бил подлаган на антропометрия и не са му вземани отпечатъци на пръстите. Ераст Петрович спря поглед върху единствената снимка, направена през първата година на новото столетие. От нея гледаше студент с весел поглед и здраво стиснати устни. Лицето никак не се понрави на Фандорин: умно, волево, при това с известна дяволитост. При определено стечение на жизнените обстоятелства от подобни юноши излизат извънредно опасни индивиди. Ераст Петрович знаеше това от собствен опит.