Борис Акунин - Черният град

Стана ясно, че Одисей е с кльощаво телосложение, ръст среден, коса - късо подстригана, брада и мустаци „умерени", особени белези няма и изобщо „не хваща окото по никакъв начин" - много благодаря за такъв словесен портрет. Атина не разпозна престъпника на юношеската му снимка - много се бил променил.

Престъпникът не бе оставил отпечатъци нито върху пушката, нито в дома на Атина - явно специално се беше погрижил за това. Човек можеше да си помисли, че той, подобно на привидение, изпратено от Лукавия, се е привидял само на агентката заради греховете й, а всъщност никакъв Одисей не е и съществувал.

За това, че не става дума за дявол, а за жив човек, свидетелстваха само два малки пропуска, които този неестествено предвидлив субект все пак бе допуснал.

Първо, бележката, оставена на мястото на убийството. Дори не самата бележка (графологичният анализ не обогати кой знае колко картината), а подписът.

Според досието през 1905 година бившият Иванцов се беше наричал Дрозд; в зората на романтичната революционна младост, в студентския кръжок, го бяха наричали Сокол.

В донесение на Тифлиското [7] Тифлис - старото име на Тбилиси. - Б. пр. управление на жандармерията от преди четири години се бе мярнал някой си Стриж [8] Стриж (рус.)-бързолет, птица, подобна на лястовицата, но по-едра от нея.-Б. пр. , който по описание приличаше на неуловимия Иван Иванович. При този орнитоложки фетишизъм специалистите от Охранката, щом толкова си падаха по античността, трябваше да кръстят обекта Феникс - заради способността му да оцелява и да не гори. Но в секретната документация революционерът се числеше като Одисей. И от подписа следваше, че той знае това. Извод: престъпникът има източник в някое от полицейските ведомства. Впрочем беше напълно възможно, подписвайки се с агентурния си псевдоним, другарят Одисей да не е направил никаква грешка, а за пореден път да е искал да се изплези на правоохранителите - да им покаже, че за него те и пет пари не струват. Все пак от тази подсказка имаше и някаква полза. След като разбра, че Одисей има свой човек в дворцовата полиция, Охранката или Жандармерията, Фандорин реши да не споделя с никого втората си догадка.

Началническата хистерия дотолкова беше наплашила Атина, че на официалните разпити тя само ревеше и се разкайваше, без да казва нищо ново. Фандорин обаче говореше с нея по друг начин - съчувствено, бащински, макар от време на време да му идеше да фрасне неприятната дама по кратуната заради тъпотата и невнимателността й. По време на четвъртата поредна беседа Атина си припомни една дреболия.

Одисей се бил обадил по телефона, като се усамотил в кабинета. Атина долепила ухо до вратата и подслушвала близо половин минута. (Фандорин след това проследи обаждането, но това не даде никакъв резултат. Абонатът бе разговарял с кабина в телефонно-телеграфната станция в Ялта.) Обаче паметта на Атина беше тренирана, защото агентите се учат да запомнят всичко подслушано дума по дума. Ераст Петрович провери: жената без усилия повтори една доста дълга фраза, изречена на японски.

Разговорът, или по-точно откъсът от него, бе следният:

Одисей: „ИДИ И ВИЖ ДАЛИ ВСИЧКО ВЪРВИ ПО ПЛАН. ТОЧНО СЛЕД СЕДМИЦА ЩЕ БЪДА НА УРЕЧЕНОТО МЯСТО, ЩЕ ДОЛОЖИШ ПОДРОБНО..."

След кратка реплика: „КЪДЕ? ДОБРЕ, В ЧЕРНИЯ ГРАД, ПРИ КУЦИЯ. ТАМ Е БЕЗОПАСНО".

Отново кратка пауза и после: „ДА, С ТОЗИ В ТРИ ЧАСА. ТОВА Е, ХАЙДЕ".

Това бе единственото, за което човек можеше да се закачи.

И така, седмица след разговора Одисей смяташе да пристигне с „този в три часа" -вероятно влак. За параходите така не се казва, защото пристигането им зависи от атмосферните условия.

Кой град според Одисей и неизвестния му събеседник се нарича „черен"? Фандорин пропиля дяволски много време над разписанието на влаковете в Руската империя, като проверяваше в кои градове влаковете пристигат в три часа през нощта и в три след обяд. Оказа се, че има двадесет и седем такива пункта - като не се смятат най-отдалечените, в Далечния Изток и Манджурия, до които от Ялта не можеше да се стигне за седмица. В названията на тези градове нямаше нищо „черно", асоциации също не се появяваха.

Може да е името на някакво заведение - „Черният град"? Ераст Петрович за всеки случай прати запитване до акцизния департамент на министерството на финансите. Но не, в регистрите на ведомството нямаше нито една пивница, кръчма или подобно заведение с такова инфернално име. Вероятно названието бе неофициално, само за познати.