Борис Акунин - Черният град

С последния елемент нещата стояха по-зле - със „Скрежта" с която трябваше да се завършва упражнението. „Скреж" - това е състоянието на душевен покой, просветление и освобождаване от суетните тревоги. Вътрешната бъркотия най-добре се преодолява с помощта на съчиняване на някое мъдро изречение. Дяволски трудно е да изтръгнеш от себе си нещо умно след уморителния ден, че и да го правиш 365 дни в годината отгоре на всичкото! Но критерият е строг. Мисълта трябва да е достатъчно дълбока, оригинална и изящно изложена, за да не те е срам да я напишеш върху свитък и да го закачиш в своята токонома [16] Ниша в стената на традиционното японско жилище, обикновено в нея се закача японска гравюра, свитък с .

Точно с тази тегоба му се налагаше да се мъчи най-много. Например, вечер напишеш нещо дълбокомислено:

„Едно от най-недостойните чувства, които могат да обземат човек, това е усещането, че товарът, който си се главил да носиш, не може да бъде повдигнат, а поставената цел - неосъществима. Ако доброволно си се съгласил да поемеш тежестта върху раменете си, смятай, че тя вече е вдигната; само смъртта може да попречи на достигането на поставената цел - и то временно, само до следващото раждане, когато така или иначе ще я достигнеш ".

Легнеш си да спиш горд от себе си. А на сутринта, вече със свежа глава, прочетеш го и се изплюеш. Ама че мъдрец! Същото може да се каже и по-кратко: „Щом си се хванал на хорото, ще го играеш." Халтурка сте спретнали, Ераст Петрович.

Беше доста позабравил японския, затова трябваше да пише на руски и не с четка - с американска писалка, но все пак това си беше истински „никки", а не тривиален европейски дневник. В първия ден на 1914 година Фандорин тържествено изографиса на обратната страна на корицата епиграф - началото на „Записки от килията" на средновековния монах Чомей [17] Камо-но Чомей (1154-1216) - японски поет и писател. „Записки от килията" е най-известното му произведение. - Б.

Откакто започнах да проумявам смисъла на нещата, вече изминаха повече отчетиридесет пролети и есени, и през това време се натрупаха много необичайни неща, на които съм бил свидетел" .

В чудесната английска тетрадка с метални щипки вече се смениха две топчета от по сто листа перфорирана хартия. Ераст Петрович не пазеше старите записки, а просто ги изхвърляше - „никки" се водеше, не за да се препрочита или, пази боже, заради потомството, а изключително в името на самия процес. Онова, което е необходимо на ума и сърцето, и така ще остане. Всичко, що е излишно - нека отлита, както сухите листа по вятъра.

И така, Фандорин седна на масичката, принуди се да забрави за задухата, която заради спирането на влака стана непоносима, и внимателно изписа под днешната дата (16 юни) йероглифа „дърво".

С „Дърво"-то работата беше лесна. За из път Ераст Петрович се бе запасил с пътеводители и справочници, за да получи представа за местността, в която предстоеше да работи. По време на пътя полезната литература бе изучена, необходимите страници отбелязани, редовете - подчертани. Без да подбира какво може да потрябва и какво не, Фандорин преписваше подред всичко, което му правеше някакво впечатление.

Златното перо се заплъзга по хартията.

„РУСКАТА ИСТОРИЯ НА ГРАД БАКУ Е ДВЕСТАГОДИШНА. ПО ВРЕМЕ НА ПЕРСИЙСКИЯ ПОХОД ПЕТЪР ВЕЛИКИ ЗАПОВЯДВА НА ГЕНЕРАЛ МАТЮШКИН ДА „ПОЕМЕ КЪМ БАКЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО И СИЧКИ СИЛИ ДА ПОЛОЖИ, ТА С БОЖИЯТА ПОМОЩ, РАЗБИРА СЕ, ДА ГО ЗЕМЕ, ПОНЕЖЕ КЛЮЧ Е КЪМ ЦЯЛОСТНОТО ДЕЛО НАШЕ ОНЗИ ГРАД". НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ДОРИ НЕ СИ Е ПРЕДСТАВЯЛ ПРЕЗ СВОЯТА ПРЕДЕНЕРГЕТИЧНА ЕПОХА ДО КАКВА СТЕПЕН БАКУ „КЛЮЧ Е КЪМ ЦЯЛОСТНОТО ДЕЛО НАШЕ". ПРЕЗ 1859 ГОДИНА, КОГАТО ТОВА КРАЙМОРСКО ГРАДЧЕ СТАВА ГУБЕРНСКИ ЦЕНТЪР, ТУК СА ЖИВЕЛИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ДУШИ, А КЪЩИТЕ СА БИЛИ САМО „АЗИЯТСКА АРХИТЕКТУРА", ПРЕДИМНО КИРПИЧЕНИ. ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ ПОЛОВИН ВЕК НАСЕЛЕНИЕТО СЕ Е УВЕЛИЧИЛО ЧЕТИРИДЕCEТ ПЪТИ, И ТОВА БЕЗ ДА СЕ СМЯТАТ НЕЛЕГАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ-АМШАРИ, КОИТО ИДВАТ НА ГУРБЕТ ОТ БЕДНИЯ ИРАН И ЖИВЕЯТ В „АМШАРИ ПАЛАНИ", КВАРТАЛИ-ГЕТА. КОЛКО СА ТЕЗИ БЕЗПРАВНИ ПРОЛЕТАРИИ НА НЕФТА В БАКУ НИКОЙ НЕ Е БРОИЛ И НЕ ВЪЗНАМЕРЯВА ДА ГО ПРАВИ".

След като се поколеба (за „Дърво" този абзац бе възкъсичък), Фандорин реши да препише от книгата поучителната история за човека, комуто градът дължеше главозамайващия си възход.

Преди четиридесет години младият швед Роберт Нобел, брат на собственика на петербургския оръжеен завод, заминал за Ленкоран [18] Град в Азербайджан. - Б. пр. в търсене на орехово дърво, необходимо за производството на приклади за пушки. Нобел не намерил необходимата дървесина, но като преминавал през Баку, се заинтересувал от нефта, който в тези не чак толкова далечни времена се добивал примитивно, от кладенци, и се използвал само като евтино масло за осветление. Роберт Нобел купил първото находище за пет хиляди рубли и наел само тридесет работници. А през 1913 година в предприятията на концерна „Бранобел" в Баку се трудеха 30 хиляди души, а печалбата е била 18 милиона.