Борис Акунин - Черният град

- Няма нужда. Пак ще дойда.

Файтонджията имаше късмет - сега му предстоеше курс до трето място.

- „Национал" знаеш ли къде е?

- Че кой не го знае? - поклони се азиатецът със същата флегматична почтителност.

Дебелобузият го беше излъгал - хотел „Национал" бе по-престижен от „Нова Европа". И по-скъп. Цените за стая накараха Фандорин да поклати глава. За сметка на това тук беше уютно и старомодно, без новобогаташки шик, а школуваната прислуга посрещна новия гост така, сякаш го беше чакала цял живот. Единственото лошо бе, че хотелът на Клара беше прекалено близо, само на пет или десет минути пеша. Ераст Петрович едва бе успял да се измие и да се преоблече в костюм от светъл плат, когато на вратата силно се почука - „чук-чук-чук". Прислугата не чука толкова енергично.

„Нима е Клара? Ами, разбира се, онзи тъпак от рецепцията веднага е хукнал да й докладва за пристигането на мъжа й и къде е отишъл той".

Фандорин отвори вратата, като се опитваше да разтегне устни във вежлива усмивка, а след това усмивката стана обикновена, естествена.

- Ераст Петрович! Господин Маса!

На прага, блестейки с всичките си зъби, стоеше младо конте. Жилетката му искреше със златисти проблясъци, намазаният с помада перчем светеше и блестеше, засуканите мустачки стърчаха като опашчици. Мосю Симон, кинематографичният продуцент, се стараеше да изглежда също толкова безупречно като Фандорин, но малко прекаляваше с елегантността.

Ераст Петрович стисна ръката на стария си приятел. Гостът ниско се поклони на Маса, а японецът важно кимна - такъв ритуал имаха. След това лицата на двамата грейнаха.

- Сенка-кун! Ама си станар стар, юнак - похвали го Маса. - Имас бръцка на целото.

Към тридесетгодишна възраст „юнакът" бе успял да изживее няколко много разнородни живота, така че, като го гледаше, Фандорин понякога се замисляше за бездънните ресурси на метаморфизма, заложен в човешката натура и толкова малко използван от по-голямата част от хората.

Някога този човек, когото цялата киноиндустрия познаваше като „мосю Симон" беше малолетен хитровски престъпник, след това бе станал натурален парижанин и ентусиазиран поклонник на „сребърния екран", а през последните три години пак беше пуснал корени на руска почва. Заради всичките тези превратности и недостига на формално образование речта на Симон представляваше рагу от руски и френски. Когато не му достигаше някаква дума или израз, продуктьорът" без колебания вплиташе някоя галска мо [29] Балахан -селище от градски тип край Баку с много нефтени кладенци. От Балахан до Черния град през 1878 г. е и изобщо не се притесняваше от това.

- Защо не си на снимките? - попита Фандорин.

- Пуркуа фер? [30] От фр. mot (мо) - дума. - Б. пр. - вдигна рамене Симон. - Аз съм продуктьор, а там се разпореждат режисьорът и операторът.

Внимателният поглед на Ераст Петрович отбеляза, че зад неподправената радост на младия мъж като че ли се криеше смущение. Това пък защо? Симон никога не се бе отличавал с притеснителност. Вашето ариве [31] Pourquois faire? (фр.) - С каква цел? - Б. пр. е такава изненада!- възкликна продуктьорът с преувеличен ентусиазъм. - Клара не ме предупреди...

- Това е изненада за нея. - И Фандорин смени неприятната тема. - Как върви филмът? Знам, че има з-забавяне. Финансови затруднения ли имаш?

Както е известно, всеки човек има своята финансова карма: на някои парите сами им идват в ръцете, а друг се бъхти, преуморява се до смърт едва ли не - и вечно е на червено. Паричната карма на мосю Симон бе своеобразна. Златните ручеи се стичаха към него отвсякъде, без видимо усилие от негова страна, но също толкова бързо продължаваха да си бълбукат нататък, като оставяха продуктьора с празни ръце. Не, Симон не се правеше на баровец, не хвърляше пари на вятъра. Той бе пресметлив, дори стиснат. Но беше обладан от една единствена страст - да прави кино, и всяка копейка се влагаше в поредния проект. През първите две години в Русия Симон направи шест филма: три успешни и три пълни провала, тоест три пъти забогатя - и три пъти се разори. След поредния банкрут той, облян в сълзи, дойде при Фандорин да моли за заем. Ераст Петрович му даде не само пари, но и съвет, който промени целия живот на кинопромишленика.

- Няма да имаш късмет със собствените си пари. Не си виновен, такава, особена карма имаш. Опитай да работиш с чужди капитали.

Именно тогава Симон измисли нова професия: да снимаш филми със средства, набрани от други места, и лично да следиш всяка похарчена рубла.