Борис Акунин - Не се сбогувам

Днес пак няма да ходя, разбра Мона и въздъхна. Я по-добре да се пъхна обратно в леглото. Докато времето не се оправи.

Тя спря чешмата и чу, че някой чука на вратата. Деликатно, но настойчиво. И явно чукаше отдавна. Маса.

- Сега! - отзова се Мона, навличайки бавно халата.

- Донесох ви кифлички и вестник, госпожо - каза японецът. Днес изглеждаше странно. И това, че донесе вестник, също бе необичайно. Мона никога не разгръщаше вестник. Изобщо не я интересуваха новините.

- Ето, вижте.

Заглавието на първа страница бе „L'arrivée de la délégation Sovietique [100] (фр.) - Пристигане на съветската делегация. - Б. пр. " . Мона без интерес плъзна поглед по дребния шрифт.

„В Лозана пристигна мисия от червена Москва, чиято цел е Русия да придобие статут на пълноправен участник в предстоящата международна конференция за черноморските проливи. Това е първият официален демарш на болшевишката дипломация от времето..." Не продължи нататък.

- Защо ми е това?

Маса посочи с пръст последния ред.

- Военният ръководител на делегацията. Виждате ли?

- ...Знаеш ли къде са отседнали? - попита Мона след дълга пауза. Отщя й се да се връща в леглото.

- В хотел „Бориваж-палас".

Ъгловият луксозен апартамент на най-добрия хотел в Лозана гледаше към крайбрежната алея и езерото. Това бе една от най-известните гледки в света, но добре изглеждащият военен с отлично седящата куртка с малинови нашивки не обръщаше никакво внимание на тази „бел вю" [101] belle vue (фр.) - красива гледка. - Б. р. . Седеше на бюрото и бързо пишеше на лист хартия с дребен, учудващо прегледен почерк.

- Да? - каза той, като вдигна главата с идеално сресана на път коса.

Скърцайки с лачените си ботуши, влезе помощникът му, висок брюнет, също толкова стегнат като началника.

- Другарю комкор [102] Съкращение от „командир корпуса“ - Б.р. , имате посетителка - и след кратка пауза допълни многозначително: - Представи се като госпожа Фандорина.

Военният ръководител на делегацията леко надигна вежда и замислено потърка своя орден в алена розетка.

- Виж ти.

Изправи се, отиде до прозореца.

- Да й кажа ли, че няма да я приемете?

- Не, защо. Само...

Комкорът неопределено размърда пръсти, но помощникът разбра.

- Ама разбира се. Ако откаже да бъде претърсена - няма да я пусна.

Но посетителката не отказа. Докато брюнетът бавно и обстойно я претърсваше в съседната стая, тя стоеше, без да мърда, с отсъстващ израз на лицето. Когато й казаха: „Можете да влезете", влезе също толкова безстрастно.

Орденоносецът я посрещна извънредно вежливо - сведе глава, тракна с токове.

- Елизавета Анатолиевна, каква среща!

Мона внимателно го разглеждаше и сякаш се вслушваше в нещо.

- Какво мога да направя за вас? - попита той. - Нали знаете, аз съм официално лице, един от ръководителите на съветската делегация, а вие, предполагам, бяла емигрантка.

Има напрегнатост, има любопитство, определи Мона, като ясно чуваше звука на флейта. И още нещо. Радостно вълнение. Приятно му е, че ме вижда. Но това не е мъжки интерес, не. По-скоро е усещане за триумф.

- Здравейте, Аркадий Сергеевич, само исках да ви попитам къде е сега Алексей Парисович Романов? Известно ми е само, че тогава, през есента на деветнадесета, той е преминал на страната на червените. Може би сте го срещали?

- Романов служи в ГПУ. Нали знаете какво е това? Понякога се виждаме по служба. А каква е причината да се интересувате от другаря Романов, ако позволите да запитам?

В погледа на Скукин играеха весели пламъчета. Наслаждава се на ситуацията, разбра Мона. Защо?

- Знаете причината - тихо отвърна тя.

- Ако е това, за което си мисля, то Романов няма нищо общо - сега Скукин дори се усмихна. - Искате ли да ви разкажа как се случи всичко? Ама моля ви, седнете.

Той с галантен жест посочи фотьойлите пред бюрото. Двамата седнаха: Мона с изправен гръб и ръце на коленете, Скукин - преметнал небрежно крак връз крак.

Тя го гледаше с очакване.

- При мен в щаба дойде началникът на контраразузнаването Романов. С доста неприятна новина и доста интересно предложение. Новината се заключаваше в това, че ме очаква арест, трибунал и несъмнено разстрел. Капитанът тъкмо беше говорил с вашия съпруг и като умен човек Романов си бе направил съответните изводи от беседата. Господин Фандорин му беше намекнал, че моята песен е изпята, а всичко останало Романов бе преценил сам. По това време той вече беше участник в моя... проект - махна неопределено с пръсти Скукин. - Да го назовем така. И така, във връзка с променилите се обстоятелства, Романов ми предложи да закрия моя проект и да се присъединя към неговия проект.