Джефри Арчър: Въпрос на чест

Маршал придружи Скот по коридора, нагоре по стълбището и обратно в асансьора до сервизния вход.

— Благодаря, професоре — каза той, когато си стиснаха ръцете на сбогуване.

Скот се изкачи по рампата и когато стигна горе, се обърна. Но от архиваря вече нямаше и следа.

Той изтича по 7-а улица и се качи при Декстър в чакащата кола.

— Някакви проблеми, професоре? — погледна го заместник-директорът на ЦРУ.

— Не. Ако не броим двама почтени мъже, състарени с десет години през последните два месеца.

Часовникът на Старата пощенска кула удари десет. Вратите на Националния архив се отвориха и телевизионният екип влезе на бегом.

Колата на заместник-директора излезе неправилно на Конститюшън авеню и някакъв полицай веднага ги спря.

Декстър свали прозореца, усмихна се дружелюбно на полицая и му каза:

— Аз съм заместник-директорът на ЦРУ.

— Да бе. Аз пък съм Чичо Сам — отговори полицаят, и извади кочана с квитанциите.

Заместник-директорът на ЦРУ се обади на директора, за да му съобщи, че в Националния архив всичко е наред. Не спомена за глобата.

Уредникът телефонира на жена си и се опита да й обясни защо не се е прибрал у дома предната нощ.

Една жена, преметнала през рамо пътна чанта с въжена дръжка, се обади на мобилния телефон на иракския посланик при ООН, за да му каже, че е убила два заека с един куршум. После му продиктува шифровата си сметка на Бахамските острови.

Директорът на ЦРУ се обади на държавния секретар и го увери, че документът е на мястото си. Въздържа се да използва израза „отново на мястото си“.

Сюзан Андерсън се обади на Скот, за да го поздрави за изиграната от него роля по връщането на документа на законното му място. Спомена между другото тъжната новина, че е взела решение да развали годежа си.

Иракският посланик при ООН се обади на мосю Франшар и го помоли да преведе сумата от деветстотин хиляди долара в Кралската канадска банка на Бахамите и да закрие сметката на Ал-Обайди.

Държавният секретар се обади на президента в Белия дом, за да го информира, че насрочената за единайсет часа тази сутрин пресконференция е отменена.

Един репортер от криминалния отдел на „Ню Йорк Таймс“ пъхна току-що излезлия брой на вестника под вратата на един подземен гараж на 75-а улица. Водещото заглавие на първа страница беше „Убийство на мафията в Манхатън“.

Телефонът на Лойд Адамс така и не спря да звъни. Актьорът вече се чудеше как да реагира на всички направени му предложения за снимки, като се започне от рекламни клипове и се свърши с художествени филми.

Главният архивар на Съединените щати така и не отговори на позвъняването на един от специалните съветници на президента, който искаше да го покани на обяд.

Един продуцент на Си Ен Ен се обади в новинарския отдел на компанията, за да съобщи, че всичко било опит за мистификация. Да, не бил пропуснал да се увери в грешката при изписване на „британски“. После допълни, че само Дан Суейл би могъл да помисли, че тази дума се пише с две t.

А Скот се обади на Хана и й описа по какъв начин би желал да прекара остатъка от Деня на независимостта.

Когато в хода на човешката история за един народ стане необходимо да разкъса политическите връзки, които са го свързвали с друг народ, и да заеме сред другите световни сили самостоятелното и равноправно място, полагащо му се според природните и Божии закони, уважението към мнението на човечеството изисква той да обяви причините, които го принуждават към отделяне.

За нас са самоочевидни истините, че всички хора са създадени равни, че те са удостоени от своя Създател с определени неотчуждаеми права, сред които животът, свободата и стремежът към щастие; че за осигуряване на тези права хората учредяват системи на управление, чиято справедлива власт произтича от съгласието на управляваните; че когато някоя форма на управление стане гибелна за тези цели, право на народа е да я промени или отмени и да учреди ново управление, като постави в основите му такива принципи и организира правомощията му по такива начини, каквито той смята най-полезни за своята сигурност и щастие. Наистина благоразумието ни говори, че едно дълготрайно управление не бива да се променя по незначителни и преходни причини; действително, целият опит показва, че хората са по-склонни да страдат, докато злото е поносимо, отколкото да отхвърлят формите, с които са свикнали. Но когато дълга поредица злоупотреби и посегателства, преследващи все една и съща цел, разкрива замисъла хората да бъдат поробени под един абсолютен деспотизъм, тяхно право и тяхно задължение е да съборят това управление и да намерят нови пазители на своята сигурност и бъдеще. Такова беше търпеливото страдание на нашите Колонии и такава днес е необходимостта, която ги заставя да променят старата система на управление. Историята на сегашния крал на Великобритания е история на многобройни несправедливости и насилия, всичките с пряката цел да се установи абсолютна тирания над нашите Щати. За доказателство на горното нека покажем на безпристрастния свят фактите.