Пат Конрой - Блус в лятна нощ

Адвокатите на защитата разпънаха Кейпърс Мидълтън на кръст. Въпросите им преливаха от презрение и неприязън. Присмиваха се на неговата честност, когато твърдеше, че е действал така, защото смятал, че страната се намира в голяма опасност. Дразнеха го, като непрекъснато му препрочитаха цитати от собствените му речи, пускаха видеозаписи, в които Кейпърс се правеше на голям противник на войната. Опитваха се да го направят за посмешище, но той продължаваше да твърди безсрамно, че е само един истински патриот. По време на мъчителните кръстосани разпити с нищо не отстъпваше на защитата по презрително отношение и заядливост. И до края не си призна, че ни е предал.

Когато говореше за Шайла, не намери сили да я погледне в очите. Смяташе я за най-искрената и предана противничка на войната. Била идеалистка, при това безстрашна. Повтори няколко пъти пред съда, че в действията си тя се е ръководила само от високоморални подбуди. Смяташе, че това нейно отношение към Виетнамската война е породено до голяма степен от факта, че баща й е преживял Аушвиц, а майка й е станала свидетел на избиването на цялото й семейство.

Кейпърс обаче запази най-острите си обвинения за Радикала Боб Мерил — пришълеца, дошъл от онова дъхтящо чудовище Ню Йорк. Според него единственото верую на Радикала Боб било насилието. Говорел с мек глас, но всяка подхвърлена от него идея означавала убит полицай или вдигната във въздуха патрулна кола. Всеки негов инструктаж завършвал с думите: „Ако сте сериозни противници на войната, трябва да атакувате не нещо друго, а направо Форт Джаксън.“

„Тия противници на войната бяха до един кретени — каза Кейпърс в съда. — Въпреки че лично аз смятах Радикала Боб за откачен, направо луд, в едно нещо той все пак излезе прав. Ако тези противници на войната бяха наистина искрени, те би трябвало да са готови да жертват и живота си в името на своите идеали. Те обаче не искаха нищо друго, освен да демонстрират с плакати, да се дрогират и да се чукат. Моите деди, когато е трябвало, са се сражавали, не са говорели. Грабвали са оръжието, вместо да съчиняват речи и плакатни остроумия. Макар и според мен Радикала Боб да е опасен тип, той все пак ми отвори очите за грешките на това антивоенно движение. Липсваше им кураж да защитят убежденията си и аз съм щастлив, че мога да ги разоблича като малодушни страхливци, каквито са.“

С показанията си вторият свидетел на обвинението промени до голяма степен картината, обрисувана от Кейпърс Мидълтън. Всички ахнахме, като разбрахме, че Кейпърс Мидълтън е бил таен сътрудник на щатските сили за сигурност в Южна Каролина, но когато вторият свидетел на обвинението срещу нас се оказа Радикала Боб Мерил, ние направо щяхме да припаднем. Той стана и зае мястото си до съдията като свидетел от страна на правителството. Федералното бюро за разследване вербувало Боб като доносник по време на сблъсъците в Колумбийския университет, след което той така умело се самовнедрил сред активистите радикали, че се превърнал в най-достоверния източник на информация за ФБР.

Въпреки че нашата защита успя да докаже, че всяко незаконно действие, в което бяхме участвали в нощта на взлома, е било планирано или от Кейпърс, или от Радикала Боб, ние все пак бяхме обвинени в незаконно влизане в чужд имот и злонамерено унищожаване на федерално имущество. Осъдиха ни на една година затвор, но след това промениха присъдата в условна, посочвайки нашата младост и идеализъм като смекчаващи вината обстоятелства.

Когато Кейпърс седна на свидетелския стол в театъра на Док Стрийт, всички млъкнахме, за да изслушаме историята за въпросния процес. Въпреки че разказа спокойно своята част от историята, усетих, че все още се чувства неловко, задето е предал приятелите си. Кейпърс се защити, като каза, че действията му са били продиктувани от патриотизъм и желание да служи на родината си. Когато се подписал да сътрудничи като агент на правителството, не знаел, че в капана, който бил заложил за враговете на Америка, ще паднат собствените му най-близки приятели.

— Кейпърс, Шайла те обичаше — обади се Ледар. — А ти? Ти само се преструваше, че я обичаш, така ли?

— Не съм се преструвал — отвърна Кейпърс и погледна бившата си съпруга. — Чувствата ми към Шайла бяха истински. Толкова много неща научих от нея, тя имаше съвършен инстинкт за политика, разбираше средствата за масова информация и така умееше да работи с тях, че те често обслужваха нашата кауза. Все си мислех, че един ден ще мога да й обясня какво се случи тогава. Любовта ми към нея не беше преструвка — та нали всички ние я обичахме. Но аз гледах на нещата по друг начин. В по-едър план. Смятах, че страната ни е застрашена. Знаех, че много комунисти са внедрени в движението за мир. За разлика от всички вас аз имах достъп до агентите.