Пат Конрой - Блус в лятна нощ

— Провокатор! — викнаха някои от студентите.

— Хайде, приятелче, омитай се! — каза му Джордан. — Тук сме се събрали все добри деца и не искаме неприятности.

— Мразя я тая шибана война! — извика студентът в последен опит да разбуни остатъка от тълпата. — Казвам ви, няма смисъл от приказки. Действия трябват, само с действия ще привлечем общественото внимание.

Минах зад гърба му и измъкнах портфейла от задния му джоб. Имаше полицейска карта. Вдигнах я високо във въздуха, за да видят всички, че Джордан е излязъл прав в подозренията си. Всички започнаха да дюдюкат, докато ченгето се омете с подвита опашка.

— Сега вече няма от какво да се срамуваме, задето останахме.

— Те нямат право да вършат това! — възмути се едно от момчетата. — Как така ще ни гонят от сграда, която е наша?

— Аз не съм противник, а привърженик на Виетнамската война — обади се едно хубаво момиче. Казваше се Лорел Лий и беше приятелка на Ледар. — Но у дома са ме научили кое е правилно и кое — не. Това, което стана тук, е възмутително!

След което заповедта бе дадена и ние бяхме арестувани.

Когато на следващия ден излязохме от затвора, вече се бяхме превърнали в герои и в част от онова неспокойно време, когато американците бяха престанали да се изслушват. Петстотин студенти и пет телевизионни камери ни посрещнаха заедно с ослепителната слънчева светлина на един щат, в който лятото отново бе подранило. Шайла и Кейпърс ни прегърнаха тържествуващи за пред камерите и бързо ни отвлякоха в едно закътано местенце на Блосъм Стрийт, където ръководството на СДО се бе събрало, за да обсъди следващата си проява. Радикалите, които доскоро въобще не ни понасяха нас с Джордан, сега се държаха, като че бяхме доказали предаността си в някакво страхотно изпитание. И този затворен кръг, който никак не харесвахме, на бърза ръка ни обяви за свои хора. Истината е, че нощта в затвора ни бе уплашила и последвалото ухажване подейства като лечебен мехлем на изтерзания ни дух. Марихуаната беше безплатна, както и уискито.

Бях вече на градус и много щастлив, когато Шайла ни направи знак да я последваме. Заведе ни до една маса в задния двор. Там Радикала Боб беше свикал военния съвет — на открито, за да е сигурен, че никой не записва разговорите. Той твърдеше, че още е рано да се доверяват на нас с Джордан, че ние не бива да присъстваме на това съвещание само защото сме били арестувани и сме изиграли главната роля в една демонстрация, която се оказала неефективна, тъй като нещата излезли извън контрол. Спореше, че движението не е място за подготовка на млади кадри, които предлагат услугите си, без да проповядват революционната философия като свое кредо. Още същия ден стотина рошави студенти бяха нападнали административната сграда в спонтанен бунт, лишен от цел и водачество.

— Действия, неподплатени с философия, това е анархия — заяви Радикала Боб.

— Какво? — попитах. — Боб, всеки път, щом си отвориш устата, имам чувството, че си изучавал английски задочно.

— Теб кой те пита, бе! — озъби ми се той в отговор. — Това, че двамата с Джордан вчера сте се правили на герои на своя глава, съвсем не означава, че сте помогнали с нещо на нашата кауза.

— А ти можеш ли да ми обясниш защо нито един от вас не беше арестуван вчера? — попита Джордан и изгледа събраните двайсет и двама ветерани на СДО, насядали около масата за пикник. Заниманието на повечето от тях се състоеше в това да си подават един на друг тънко свити цигари от марихуана — толкова тънки, та имах чувството, че си разменят косъмчета от срамните части. През този ден обаче, с изключение на Боб, всички се отнасяха много мило и почтително към нас с Джордан. Само защото се озовахме на първите страници на вестниците, изведнъж бяхме станали много ценни за тях.

— Боб, не си прав — намеси се Шайла. — Те рискуваха всичко и загубиха всичко. Бяха арестувани заедно с другите. Когато ни арестуват нас двамата, това не изненадва никого, защото се случва всеки ден. Но тяхното беше бунт на никому неизвестни студенти, и то без да е предварително организиран. Героизъм в чист вид, бойният вик на обикновения човек. В една-единствена спонтанна акция тези студенти направиха повече, отколкото СДО за цяла година. Разбира се, не са знаели какво вършат, но резултатът е прекрасен.

— Те не бива да участват в акцията тази вечер — отсече Боб.

— Тук не съм съгласна — каза Шайла.

— Вие искате ли да дойдете? — попита сърдито Боб. — Хайде, копеле, казвай!