Пат Конрой - Блус в лятна нощ

Тогава генералът се изплю в лицето на сина си и светът, който бяха делили до този момент, потъна в непрогледен мрак. Войната и всички рани, които бе нанесла на американската душевност, можеха да се видят в тази мимолетна среща между баща и син. Това беше краят на Джордан Елиот. Той сякаш прекрачи някаква невидима граница, отвъд която никой не можеше да го последва, затвори се в самотата на неизлечимата си болка. В затвора той забрави всичко за Виетнам. Единствената му мисъл беше какво да направи, за да нарани най-силно баща си. Какво да стори, за да го прекърши завинаги. Никога преди това не бях чувал човек да се моли така настойчиво и страстно, както Джордан се молеше за смъртта на баща си.

Когато бях освободен благодарение на гаранциите, дадени от моите родители, баща ми нито миг не се поколеба да застане в моя защита. Опасността, която ме застрашаваше и която той като юрист разбираше много по-добре от мен, го накара да изтрезнее. Лично той ми избра най-добрите адвокати в щата. На четири очи двамата с майка ми са имали ужасни скандали относно нашите методи и тактиката, избрана за протест срещу Виетнамската война, но пред хората те твърдо застанаха до мен и яростно защитаваха всяко мое действие. Колкото повече научаваха за войната, толкова повече охладняваха към политиката, довела до нея. Когато процесът започна, и Луси, и баща ми бяха твърдо на моя страна, готови да ме защитават със зъби и нокти. Родителите на Шайла също я подкрепиха, макар и по-сдържано. Семейството на Кейпърс даде своето съвършено съгласие с неговите действия, но въпреки това подкрепи своя дългокос радикал.

Сред арестуваните студенти нямаше нито един, чиито родители да се отвърнат от него. Изключение правеше само генерал Елиот.

Според него нещата бяха прости. Ние бяхме изменници, защото с действията си сме подпомагали врага.

Когато Джордан излезе от затвора, генералът го чакаше отвън, но този път не му удари шамар пред камерите. Вместо да го заведе в къщата на остров Полък, генерал Елиот го закара право в щатската психиатрия на Бул Стрийт. Един военен доктор, един съдия от щатския Върховен съд и самият генерал бяха подписали документ, освидетелстващ Джордан Елиот като психически неуравновесен, което означаваше, че той не можеше да бъде съден, но трябва още същия ден да бъде хоспитализиран, за да е под лекарско наблюдение. В Южна Каролина законите са такива, че не е никак трудно да затвориш човек в лудница.

Процесът се състоя в Кълъмбия в началото на декември. Страстите, които бяха обзели Америка след убийствата в Кент, бяха отдавна утихнали и равнодушието отново бе застлало живота на обществото. Цялата страна се чувстваше изхабена и осакатена от преживяната трагедия.

Когато съдебният пристав извика към залата да стане на крака, съдията Станли Карсуел излезе с решителна стъпка, седна, усмихна се, изгледа ни, поклати тъжно глава и каза:

— Обвинението да призове първия си свидетел.

— Ваша светлост, бих искал да призова първия свидетел на обвинението от името на щата Южна Каролина, мистър Кейпърс Мидълтън.

В този миг духът на шейсетте години, доколкото въобще го е имало в Южна Каролина, умря, изчезна, стопи се. Кейпърс се явяваше от името на щата да свидетелства срещу нас. Той назова всички имена, издаде всички тайни, издекламира всички наши данни, преразказа всички наши разговори, прочете от дневника си всички дати, разноски и проведени телефонни разговори и с показанията си изпрати в затвора десетки хора от цялото Източно крайбрежие. Внимателно насочван от прокурора, той описа как е бил вербуван от Дж. Д. Стром, как е бил внедрен в антивоенното движение още като първокурсник. Кейпърс си призна, че е използвал приятелството си със своята съученичка Шайла Фокс, за да навлезе в средите на радикалните активисти. Смятал, че без Шайла никога не би могъл да спечели доверието на хора като Радикала Боб Мерил. Неговият всеотдаен патриотизъм и непримирим антикомунизъм го накарал да стане таен агент на щатските служби за сигурност. Неговата любов към родината стояла на първо място. Според него радикалите, с които се срещнал, не представлявали никаква опасност за държавата. Той продължавал да обича приятелите си Шайла, Джордан и мен с цялото си сърце и смятал, че ние сме просто едни наивници, които лесно се палят от силни приказки, без да ги разбират. Показанията на Кейпърс продължиха цели пет дни и промениха всичко в нашия живот и най-вече отношението ни към приятелството, политиката и дори любовта.