Пат Конрой - Блус в лятна нощ

После влязъл в банята, взел пакетче с ножчета „Жилет“ от шкафчето на баща си, а сетне с червило изписал върху огледалото: Джордан.

Джордан се обърна към баща си:

— Исках да знаеш, че съм използвал къщата за военна база на акциите си.

Пак се върнал при тоалетката на майка си и отново прочел писмото, с което й съобщавал за самоубийството си. Прозвучало му ужасно жестоко. Погледнал часовника си, отишъл в своята стая и се преоблякъл в бански гащета и тениска.

— По целия път до яхт-клуба тичах, отвързах лодката и я оставих да се носи по вълните. Включих мотора чак когато стигнах главния ръкав на пролива. Още не се бях отдалечил много, когато чух експлозията откъм летището.

Като ни каза това, всички ние, които се бяхме събрали в театъра на Док Стрийт, онемяхме. Сякаш бяхме забравили да дишаме.

Знаех много добре какво се бе случило през онази нощ. Малко преди полунощ ефрейтор Уилит Егълсби се срещнал с Бони, дъщерята на полковник Харолд Прюит. Никой не гледал с добро око на тяхната любов, а най-малко — амбициозната Елън Прюит, която не спирала да натяква на мекушавия си съпруг, че тази връзка може да навреди на кариерата му. Напрежението вече станало непоносимо, когато пламенният ефрейтор открил празния самолет, изоставен на пистата недалеч от къщата на Бони. Ефрейтор Егълсби и седемнайсетгодишната Прюит се любили, когато бомбата избухнала. Двамата бяха погребани един до друг.

В невъобразимия хаос, последвал експлозията, много от уликите били унищожени неволно, тъй като никой не подозирал, че може да става дума за престъпление. Телата на Бони Прюит и ефрейтор Егълсби били открити чак следобеда на следващия ден от експертите, пристигнали да огледат овъглените останки от самолета. Когато отишли в къщата на полковник Прюит, обезумялата от скръб и угризения Елън Прюит им показала три бележки, които Бони била написала преди време и в които заплашвала родителите си, че ще се самоубие, ако продължават да се противопоставят на връзката й с Уилит Егълсби. Самият ефрейтор бил син на строителен инженер, известен като специалист по експлозивите. След подробен анализ всички стигнали до заключението, че младите влюбени са се самоубили. В доклада на експертите обаче било отбелязано със сухия език на бюрокрацията, че резервоарът на самолета бил пълен, когато бомбата избухнала, и че по принцип половият акт не се схваща като акт на отчаяние.

Селистайн Елиот подхвана разказа оттук нататък. Седна на свидетелския стол и се обърна с лице към Джордан, Ледар и мен. Каза, че щом чул за експлозията, генерал Елиот веднага прекъснал почивката си и заминал с хеликоптер за мястото на произшествието. Тя се качила на колата и се върнала на остров Полък. Преди съпругът й да се прибере вкъщи, успяла да заличи всички следи от присъствието на Джордан. Прочела писмото, в което си признавал за престъплението за вдигнатия във въздуха самолет, като обяснявал, че го е направил с единствената цел да съсипе кариерата на баща си като офицер от морската пехота. Това бил неговият отговор за унижението, което трябвало да изтърпи на стъпалата пред съда. Само огънят и собствената му кръв можели да заличат срама от това да бъдеш заплют в лицето от собствения си баща.

По-нататък Джордан обяснявал как ще излезе с лодката в открито море посред нощ, ще си пререже вените, а когато отмалее, ще се прехвърли зад борда, като преди това ще върже котвата за кръста си. Последните му изречения били несвързани и крайно нетипични за него.

Селистайн изгорила писмото на сина си, защото знаела, че мъжът й няма да преживее такова нещо. Хвърлила остатъците в канала на кухненската мивка, наляла си едно питие и зачакала връщането на съпруга си.

Пропила се. Мъжът й решил, че това е вследствие смъртта на Джордан. Лодката му била открита да се носи по вълните на Атлантика, а цялата й вътрешност била опръскана с кръв нулева група. Рибарят, който я открил, разправял, че имало толкова кръв, сякаш бик са клали вътре.

Именно тогава Елиот се обърнал към един капелан и той го посъветвал да бъде отслужена литургия в памет на Джордан.

Селистайн Елиот не изтрезняла цели три години — тъгувала по сина си, мразела генерала, но и себе си, задето няма сили да го остави. Нейното пиянство бе такъв срам за генерала, че той бил принуден да се оттегли преждевременно от активна служба. На два пъти генерал Елиот трябвало да научи горчивия урок, че врагът вкъщи е десет пъти по-опасен от врага на бойното поле.