Пат Конрой - Блус в лятна нощ

Някой се обади и с учудване установих, че това е Кейпърс Мидълтън.

— Изслушах всичко, но продължавам да не разбирам. Някой трябва да ми помогне.

— Така е в живота — отвърна му генерал Елиот. — Гаранции няма.

— Колко типично, че именно ти го казваш — рече жена му. — Да избягаш от отговорност и да разпределиш вината поравно. Това наистина го умееш.

— Това, което искам да знам — започна Кейпърс, — е кое е моето истинско „аз“. Защото то винаги е било вътре в мен и вие сте го познавали. Онова, което не знаех, е, че у себе си тая коварство, което ми даде сила да предам приятелите си. Аз съсипах живота на Джордан Елиот. Погледнете докъде доведох родителите му.

— Винаги си бил безмилостен критик на самия себе си — побърза да парира думите му Бетси.

— Млъкни, Бетси! — сряза я Майк Хес. — Красавице, моля те, не се обаждай.

— Има ли прошка за такова нещо? — попита Кейпърс. — Това искам да знам.

— Ти! Защо ти да поискаш прошка? — попита генерал Елиот, който не можеше да повярва на ушите си. — Ти си единственият тук, в този театър, който се държа мъжки и излезе с чест от цялата история.

— Какво знаеш ти за честта? — провикна се Селистайн към съпруга си. — Кажи де, какво? Кажи го на жена си и сина си, които предаде.

— Мамо, татко просто остана верен на принципите си — обади се Джордан. — Никого не е предавал.

— Жестоки принципи — казах аз.

— И аз не ги разбирах — призна Джордан, — преди да се запозная с няколко йезуити в Рим.

Отец Джуд и абатът се изсмяха.

— Джордан — обади се Ледар, — защо стана свещеник? За да се скриеш от миналото си ли?

— Не — отвърна той, — за да се скрия от настоящето. И от себе си. Но обикнах призванието си, Ледар. Аз съм роден духовник, но трябваше да убия двама невинни, за да го разбера.

— Защо тогава не удави страстите си в молитви, а не в пламъци, сине? — саркастично попита генералът.

— Бих искал да можех, татко — каза Джордан. Ръцете му лежаха смирено скръстени в скута.

— Какъв срам, какъв безволев характер! — обърна се генерал Елиот към сина си.

— Тук не става дума за характер, а за умереност — каза Джордан.

— Остави сина ми на мира — възмути се Селистайн.

— Той е и мой син — отвърна й генералът.

— Тогава се дръж като баща — подканих го аз. — Поне го гледай в очите, докато говори.

— Такъв съм — отвърна ми генералът. — Не мога да се променя.

— Нито пък аз, татко — тихо каза Джордан.

Селистайн се изправи и с гневен израз на лицето се приближи към съпруга си.

— Нима не разбираш, Рембърт? Всичко е толкова ясно. Никой не можеше да бъде друг и да действа различно от това, което е. Съдбата е слугиня на характера. Наемна помощница и нищо друго. Ти самият не си се променил и на йота, откакто те срещнах. Погледни се. Каква чиста душа. Света вода ненапита! Виж само колко си закостенял. Много добре знам какво искаш ти! Не е нужно да те питам. Ти не мислиш, Рембърт, ти боравиш единствено с клишета. Искаш да видиш сина си зад решетките. Искаш да изгние в затвора.

— Мамо, аз съм монах — обади се Джордан. — Килиите не ме плашат. Те не са нищо друго, освен място за молитва.

— Но, Джордан, ти беше откраднат от мен — проплака тя. — Никога няма да му простя това. Нито ще простя на себе си, че допуснах това да стане. Развеждам се с баща ти заради срама, който ми причини — срам и изнемога.

— И бъркаш, Селистайн — рече генералът. — Ти не обичаш Джордан повече от мен. Само така изглежда. Това е всичко.

— Продължавай, генерале — подкани го Майк Хес, но думите му прозвучаха повече като заповед, отколкото като молба.

— Обичам Джордан не по-малко от жена си. Но в рамките на собствените си убеждения. Аз умея да предвождам момчета в битки. Малцина могат да се похвалят с тази дарба. Лесно общувам само с войници. Един добър баща не би могъл да бъде толкова добър войник.

Баща ми удари чукчето и взе думата.

— Рембърт, ти не си вече морски пехотинец. Всичко свърши. Кажи сега какво ще правим с Джордан.

— Ще го държа отговорен — отвърна генералът.

— Днес видях нещо, което ме изненада — продължи баща ми и най-неочаквано ме погледна. — Джордан те уважава много повече, отколкото Джак мен. Вижда се с просто око. Но като че ли това не означава нищо за теб.

— Джордан бе възпитан да различава доброто от злото — рече генералът, — но когато родината го призова, той не откликна.

— За Виетнам ли намекваш? — попита Кейпърс.

— Да, за Виетнам — отвърна генералът. — Човек не си избира кога да се роди, но съм благодарен, че не съм част от вашето поколение, което и една война не можа да преглътне.