Томас Харис - Червения дракон

Изтегнат в леглото, той бавно започна да се отпуска. Наредените в полукръг кукли продължаваха да го гледат с втренчени сини очи. Отпи една глътка, задави се и питието се разля по гърдите му. Трескаво затърси копчето на нощната лампа, но вместо него напипа картонената папка, подаваща се от чекмеджето. Извади протоколите от аутопсията на трите деца, прибави към тях скиците, които бе нахвърлял в съпружеската спалня, после светна лампата и ги разстла на леглото.

Ето ги трите капки кръв от стената в ъгъла, ето ги петната на пода под тях. С тези схеми тук са очертани телата на децата. Момченцето, момиченцето, голямото им братче. Сравнявай, сравнявай! Ето, така!

Наредил ги е едно до друго, облегнати на стената, с лице към леглото. Публика. Зрители на екзекуцията. Това тук е Лийдс, вързан през гърдите с гръб към таблата на кревата. Сякаш е седнал в него. Тялото му носи следи от връзването, стената над леглото е сплескана с кръв.

Какво са гледали? Нищо, защото всички са били мъртви. Но с отворени очи, за да бъдат свидетели на представлението, което им предлага психопатът. Започнал е да се забавлява с госпожа Лийдс в леглото, до мъжа и. Публика. Лудият е усещал присъствието на обърнатите към него лица.

Дали е запалил свещ, запита се Греъм. Трепкащата светлина има способността да симулира някакъв израз върху мъртвите лица. Свещ не бе открита. Май ще трябва да се върне и да я потърси…

Първата нишка към убиеца, макар и незначителна, пареше съзнанието му като удар на камшик. Захапа ръба на чаршафа и продължи да разсъждава:

Защо си ги преместил? Защо не си ги оставил така, както си ги убил? Има нещо около теб, което никак не искаш да науча. Нещо, от което се срамуваш. Или просто нещо, което не трябва да ми издадеш? Ти ли отвори очите им?

Госпожа Лийдс беше хубавица, нали? Преряза гърлото на мъжа и, а после запали лампата да видиш нейната реакция, нали? Било е влудяващо да докосваш тялото и, дори и с ръкавици… — На крака и има следа от талк. — В банята не е открит талк.

Сякаш някой друг, с равен и спокоен глас, съобщи тези факти.

Ти си свали ръкавиците, нали? Талкът е от тях, когато си решил да я докоснеш на голо… НАЛИ, МРЪСНИК ТАКЪВ?! Докоснал си я с голи ръце, а после пак си надянал ръкавиците и внимателно си избърсал тялото и.

НО ДАЛИ НЕ СИ ОТВОРИЛ ОЧИТЕ НА ДЕЦАТА, докато ръцете ти са били незащитени?

На петото позвъняване Джак Крофорд вдигна слушалката. Телефонът го будеше по всяко време на денонощието вече години наред и просто беше свикнал.

— Джак, на телефона е Уил.

— Кажи, Уил.

— Прайс още ли работи в отдела за стари отпечатъци?

— Да. Напоследък е само там… Съставя каталог на частични или единствени отпечатъци, открити на местопрестъплението.

— Ще се наложи да го изпратиш в Атланта.

— Защо? Нали сам каза, че там имат добър специалист?

— Добър е, но не може да се сравнява с Прайс.

— За какво ти е? Какво ще търси?

— Искам да прегледа ноктите на госпожа Лийдс, включително и тези на краката. Имат маникюр, което означава гладка повърхност. Искам също да провери и роговицата на очите им. Мисля, че за малко е свалил ръкавиците, Джак…

— Господи! — въздъхна Крофорд. — Ще трябва да много да бърза… Погребението е днес следобед.

— Според мен непременно е докоснал тялото и — рече вместо поздрав Греъм.

Крофорд му подаде една консерва кока-кола от автомата в полицейското управление на Атланта. Беше осем без десет сутринта.

— Сигурно. Нали я е местил насам-натам — рече той. — По китките и личат следи от стискане, зад коленете — също. Но всички отпечатъци в къщата са от гумени ръкавици. Не се безпокой, Прайс вече е тук… Начумерен стар негодник! В момента пътува към Дома на покойниците. Снощи са прехвърлили труповете от моргата, но обработката им не е започнала. Ти успя ли да поспиш?

— Около час. Мисля, че няма начин да не я е пипнал с голи ръце!

— Дано да си прав. Но тукашната-лаборатория е готова да се закълне, че нито за миг не е свалял хирургическите си ръкавици. Върху парчетата огледало има няколко съвсем гладки отпечатъка. От показалец върху задната част, а отпред — леко размазани следи от палци. След употребата ги е излъскал, а сигурно е разгледал и гадната си мутра — отбеляза Греъм.

— Парчето огледало в устата и е цялото в кръв. Същото се отнася и за очите. Не е свалял ръкавиците.

— Госпожа Лийдс е била хубава жена — рече Греъм. — Видял си семейните снимки, нали? В миг на интимност всеки мъж би поискал да докосне кожата и…