Томас Харис - Червения дракон

Разнообразието на кървавите петна бе озадачило местните детективи, опитали се да възстановят сцената на убийството. Жертвите бяха ликвидирани в леглата им, но това не се връзваше с разположението на кървавите петна. В началото помислили, че Чарлс Лийдс е бил убит в стаята на дъщеря си, а после тялото му е било завлечено в съпружеската спалня. Но внимателното изследване на кървавите пръски отхвърлило това предположение. Движението на убиеца из къщата все още не бе реконструирано с абсолютна точност.

Въоръжен с лабораторните анализи и резултатите от аутопсията, Уил Греъм се зае да възстанови картината.

Убиецът е прерязал гърлото на Чарлс Лийдс в леглото, както е спял до жена си. После се е върнал до вратата да запали осветлението (по ключа били открити косми и мазнина от главата на господин Лийдс). Застрелял е госпожа Лийдс, която се надигнала в просъница, и се насочил към детските стаи.

Макар и с прерязано гърло, Лийдс успял да стане и да тръгне подире му, в последен опит да защити децата си. От срязаната му артерия бликала кръв и пръскала стените. Успял да стигне до стаята на дъщеря си и там умрял заедно с нея, вероятно небрежно блъснат встрани.

И двете момчета били застреляни в леглата си, но в косата на по-малкото са открити валма прах, което според полицията означавало, че то се е мушнало под леглото, но убиецът го е измъкнал оттам.

След като всички били мъртви, с изключение вероятно само на госпожа Лийдс, започнало трошенето на огледала, подбирането на парчета от тях и специалното внимание към жената.

В папката на Греъм лежаха подробните заключения на аутопсията. Той я отвори и извади протокола за госпожа Лийдс. Куршумът е проникнал в тялото вдясно от пъпа и заседнал в долната част на гръбначния стълб. Смъртта обаче е настъпила не от него, а от задушаване.

Увеличеното количество серотонин и свободните хистамини в огнестрелната рана доказаха, че жената е била жива поне пет минути след изстрела. Нивото на хистамините е било далеч по-високо от това на серотонина, което пък означаваше, че е била жива не повече от петнайсет минути. Голяма част от другите рани по тялото вероятно са били нанесени след настъпването на смъртта.

Но какво тогава е правил убиецът, докато госпожа Лийдс е била все още жива? Добре, борил се е с Лийдс и е убил децата. Но с тази работа е приключил за не повече от минута. Трошил е огледала. Друго?

Полицаите на Атланта си бяха свършили съвестно работата. Всичко бе прилежно измерено и фотографирано, не бяха забравени дори канализационните отвори, подсушени и подложени на внимателно изследване. Въпреки това Греъм се залови да проверява всичко отначало.

От полицейските снимки и писмените описания на матраците можа да определи съвсем точно местоположението на телата. Барутните следи по чаршафите доказваха, че нито едно от тях не е премествано след смъртта. Необясними оставаха кървавите пръски и следите от влачене върху мокета в коридора. Един от детективите изказал предположението, че някоя от жертвите вероятно е направила опит да изпълзи далеч от убиеца. Греъм го отхвърли категорично — беше съвсем ясно, че труповете са били влачени след настъпването на смъртта, а после, по необясними причини, убиецът отново ги е нагласил в позите, в които ги е застрелял.

Какво бе направил с госпожа Лийдс беше очевидно. Но с останалите… Не бяха обезобразени като нея. Децата имаха по една-единствена огнестрелна рана в главата, докато Чарлс Лийдс беше умрял от загуба на кръв и задавяне. Единственият допълнителен белег по тялото му беше странната прорезна рана на гърдите, вероятно нанесена след настъпването на смъртта. Какво бе правил убиецът с жертвите си?

Греъм бръкна в папката и извади полицейските снимки, лабораторните анализи на кървавите петна и останалите органични съединения, както и стандартните сравнителни таблици за траекториите на капките кръв.

После прегледа педантично всички стаи на втория етаж, опитвайки се да работи отзад напред и да сравнява кървавите петна със съответстващите им рани. Всяко от тези петна в съпружеската спалня нанесе върху специална разграфена хартия, а след това се зае да го сравнява със стандартните таблици. По този начин се надяваше да определи още веднъж посоката и интензивността на бликналите фонтани кръв, а оттам и положението на телата при различните фази на трагедията.

Ето три капки кръв, кацнали една под друга в ъгъла на спалнята. Други три, съвсем бледи, върху килима под тях. Стената над мястото, където се е намирала главата на Чарлс Лийдс, също беше изпръскана, следи от кръв имаше и върху таблата на леглото. Временната скица на Греъм постепенно заприлича на кръстословица без обозначени номера на квадратчетата. Той се взираше в нея, след това отново оглеждаше помещението. Накрая го заболя главата.