Томас Харис - Червения дракон

Филмчето беше приятно и леко, без звук, направено с голямо въображение. Започваше с кадър на заспалото на килима куче, сив шотландски териер. В един миг главата му се надигна, явно обезпокоена от жуженето на камерата, после отново се отпусна в дрямка. Камерата е насочена към спящото куче. Ушите му се изправят, то скача на крака и започва да лае. Камерата го проследява по посока на кухнята. Кучето спира пред вратата, размахва опашка и потръпва в очакване.

Греъм прехапа устни и също зачака. Вратата се отвори и на прага застана госпожа Лийдс, натоварена с покупки. Премигна, усмихна се изненадано и приглади коси със свободната си ръка. Устните и се раздвижиха, дръпна се встрани и в обсега на камерата се появиха децата с книжни торби в ръце. Момиченцето беше шестгодишно, момчетата — съответно на осем и десет. По-малкото момче, явно ветеран актьор на домашните филми, посочи ушите си и започна да ги мърда. Камерата го следеше отвисоко. В доклада на съдебния лекар беше отбелязано, че Лийдс е бил висок метър и деветдесет.

Греъм стигна до заключението, че тази част от филмчето е била заснета в началото на пролетта. Децата носеха якета, а госпожа Лийдс бе доста бледа. В моргата я докараха с хубав тен и отчетливи следи от бански костюм.

Следваше серия кратки сценки — момчетата играят пинг-понг в приземието, дъщерята Сюзан опакова някакъв подарък в стаята си, съсредоточено изплезила език. Върху част от челото и се е спуснала немирна къдрица. Отмята я със свободната си ръка — точно както майка и го направи в кухнята. После Сюзан е във ваната, пълна с пухкава пяна, клекнала като малко жабче. На главата и има огромна шапка за баня. Камерата я следи от по-малка височина и доста се поклаща. Очевидно е в ръцете някой от братята и. Сцената завършва с беззвучния писък на момиченцето, извило глава към обектива. Прекомерно голямата шапка се е свлякла върху лицето му, а ръцете инстинктивно прикриват детските гърди.

Сякаш, за да не остане по-назад, Лийдс също е решил да изненада жена си в банята. Завесата пред душа мърда като преди училищно представление, после иззад нея изскача ръката на госпожа Лийдс с гъба между пръстите. Обективът потъва в сапунена пяна и край на сцената.

В края на лентата е заснета част от проповедта на Норман Винсънт Пийл, а последните кадри показват Чарлс Лийдс, заспал с отворена уста на стола, в който сега седеше Греъм.

Очите му не се отделяха от бялото петно на екрана. Изпитваше искрена симпатия към семейство Лийдс и вече съжаляваше, че е ходил в моргата. Вероятно са харесали и на психопата, който ги беше посетил. Но той явно ги е предпочитал във вида, в който сега се намираха…

В главата на Греъм се въртяха объркани мисли, чувстваше се глупав. Плува в басейна на хотела, докато му гъбясаха краката, а когато се измъкна от водата, в съзнанието му имаше само две неща — чаша ледено мартини и вкусът от устните на Моли.

Мартинито си забърка сам в пластмасова чаша, а после набра номера.

— Здравей, хубавице!

— Уил! Къде си?

— В един скапан хотел в Атланта.

— Работата върви ли?

— Не особено. Чувствам се самотен.

— И аз. — И съм споходен от похотливи щения.

— Аз също.

— Кажи ми нещо.

— Ами… Днес здравата се счепках с госпожа Хопър. Искаше да върне една рокля с огромно петно от уиски отзад. Явно беше ходила с нея на приема в Джейси.

— Ти какво и каза?

— Казах и че не продавам рокли в подобен вид.

— А тя? — Заяви, че досега не е имала проблеми със смяната на дрехи и точно затова пазарувала от нашия магазин.

— Ти?

— Отвърнах и че съм страшно разстроена, защото Уил води с мен идиотски разговори по телефона.

— Ясно.

— Уили е добре. Заравя яйца от костенурки, изровени от кучетата. Кажи ми какво правиш там.

— Чета доклади. Ям пици и хамбургери. — И мислиш, нали?

— Да.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Всичко ми се изплъзва, Моли. Липсва достатъчно информация… Всъщност информация колкото щеш, но на мен не ми стига.

— Докога ще останеш в Атланта? Не те притискам да се прибираш, просто питам.

— Не знам. Поне още няколко дни. Липсваш ми.

— За ебане ли искаш да си говорим?

— Едва ли ще издържа. По-добре да не го правим.

— Какво да не правим?

— Да не говорим за ебане.

— Добре. Но няма да ти пречи, ако си мисля за това, нали?

— Никак.

— Имаме си ново куче.

— Не думай!

— Кръстоска между хрътка и пекинез. — Красота. — Има огромни ташаци.

— Остави ташаците му.