Барбара Клевърли - Последната кашмирска роза

— Кой е този? — попита Андрю. — Кой може да е този?

— Чхеди хан — отговори Джо. — Вечната любов в живота на Прентис — и той му обясни.

От снимките отместиха поглед върху тетрадката за упражнения, на чиято предна корица бе залепен етикет: „Мисия и училище «Св. Лука». Армджан Кхел“. Страниците бяха опръскани с кръвта на Прентис и те ги разлистиха една по една.

— Детска тетрадка за упражнения — каза Андрю. — Дете, което, изглежда, се учи да пише на английски.

— Чхеди хан — поясни Джо. — Прентис го бил изпратил на училище. В мисията „Св. Лука“, при англикански пастори, но той два пъти избягал и всеки път се връщал при Прентис.

Те прелистиха страниците и ги претърсиха напред, натъквайки се накрая на една страница, изписана от горе до долу — явно упражнение.

— Знаеш ли хинди? — запита Джо. — Можеш ли да го прочетеш?

— Би трябвало да мога — отвърна Андрю, следейки с показалец редовете. — Я да видя… Значи пише: „На Г. П. от Ч. Х.“ Това е ясно. Сега, това какво е? Ъъ… „Не ме възпирай да дойда след теб“… Мисля, че е така. „Защото където и да идеш… аз ще те следвам…“ Чакай малко — рече Андрю. — Това ми е познато! Господи, това е превод от библията! Точно каквото пасторите биха дали за писмено упражнение или за превод на хинди, предполагам — той притвори очи, помъчи се да си спомни текста и бавно изрецитира: — „Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти: защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог.

Гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! И повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.“

Те се спогледаха.

— От книгата Рут — уточни Андрю, удивлявайки се.

— Това е любовно писмо — заключи Джо. — Обяснение на Чхеди хан в любов към Прентис, когато бил изпратен на училище, „… ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе…“ Ето това е. Ето затова е било всичко. И за Прентис е било най-прекрасното нещо в живота. Андрю, ние можем само частица от него да проумеем!

Джо се изправи, а Андрю седна на пода.

— Е — каза Андрю, — както ти обобщи, това обяснява всичко.

— Не докрай — възрази Джо. Той взе изцапаната с кръв тетрадка за упражнения и я отвори на последната страница. — Макар че това наистина обяснява всичко.

Почеркът беше на Прентис, кръгъл и слят и небрежно наклонен.

„И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата, та зарида; и като отиваше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

Г. П. 1910 г.“

Андрю затвори очи от изтощение и съжаление. Облегна се на леглото, след малко се протегна и хвана ръката на Джо.

— Браво! — възкликна той. — Ти успя.

— Успях? — запита горко Джо. — Господи! Каква бъркотия!

— Никой не можеше да направи повече от теб. Не знам кой би сторил същото.

— Прентис? — каза Джо. — Ами Прентис? Какво да мисля за него?

— Мисли следното — че той беше лош човек, жесток и ужасен човек и си получи заслуженото. А що се отнася до Нанси — жена ми! — ей богу, Джо, гордея се с нея! И помисли за нещо — друго Мидж е жива в тази окървавена къща, а всички усилия клоняха натам.

— Аз нищо не направих — рече Джо. — Абсолютно нищо. Просто оставих събитията да следват своя ход. А заслугата за смъртта на Прентис не е моя. Мидж е жива, но и за това нямам заслуга.

— Глупости, човече — сряза го Андрю. — Всичко е твое дело! Отиде при нея точно навреме. Ти го извърши. Видях онази стая — подготвена да бъде запалена. Още няколко минути и той щеше да драсне клечката.

— Но какво ще правим сега, по дяволите? Как ще намерим думи да обясним всичко на Мидж?

— Не можем да оставим тук Прентис — каза Андрю, обзет от внезапна решителност, опитвайки се да се изправи на крака. Джо го повдигна нагоре и му помогна да запази равновесие. Стъпил стабилно на крака, Андрю пое командването. — Обади се на Наурунг. Ще пренесем тялото в къщата — добави смутено. — Издавам заповед, Джо. Пренесете го в къщата!

— Съсипваме доказателствата — възрази Джо. — Той трябва да лежи на мястото, където е убит.

— Кой ще инспектира, Джо? Ти или аз. Ти си представител на полицията, назначен от губернатора да разрешиш този случай, и си ми пряко подчинен. Аз съм управителят на Паникхат. Служител на закона. Трябва ли да съобщавам на всички, че командир на славен кавалерийски полк безмилостно е убил четири жени — съпруги на офицери от неговия полк, че се е опитал да убие собствената си дъщеря и накрая съпругата на управителя го е застреляла? Как ти звучи?