Марк Фрост - Шестимата месии

Дойл знаеше, че утопичните социални експерименти съвсем не са необичайни при оформянето на американския характер. Над стотина такива се бяха пръкнали след края на Гражданската война, а най-известен от тях бе Онеидската комуна на перфекционистите в щата Ню Йорк, известна с чудесните сребърни прибори за хранене, които произвеждаше, но още повече със смелото отхвърляне на брачната моногамия. На другия край на сексуалния спектър се намираха Юродствуващите на Майка Ан Лий от Хилядагодишната църква — заклети радетели на безбрачието, основали представителства в повече от трийсет града от Масачузетс до Охайо. Те, изглежда, не се вълнуваха как ще обезсмъртят делото си, без да се ползват от облагите на биологичната форма на възпроизводство, защото Майка Лий бе обявила края на цивилизацията в рамките на техния живот. Въздържанието им гарантираше, че ще бъдат единствените пропуснати през дверите на Рая. Никой така и не се бе сетил да се поинтересува какво е накарало например перфекционистите да се захванат с производството на толкова здрави изделия, предназначени да издържат цели поколения, след като и според тях нямаше да остане никой, който да им се възхищава.

„Аризонското отношение към Новия град може да се охарактеризира с думите: Всеки да си живее живота“, им пишеше редакторът. През последните няколко години във все същата североизточна част на територията се бяха появили няколко мормонски селища и следвайки собственото си мото, те си живееха, без да привличат интереса на другите. Боже господи, та целият щат Юта се бе оформил покрай мормоните, дължеше съществуването си на тях, а още по-точно на богатството, което те бяха натрупали като скотовъди и от разработването на полезни изкопаеми. На аризонските политици и през ум не им минаваше да обърнат гръб на подобен потенциален източник на доходи в името на глупави религиозни предразсъдъци.

И така: икономическа стабилност и социално самоуправление — какво му пречеше на някой, ако хората в Новия град са решили да живеят съгласно собствените си вярвания, каквито и да са те? (Не че някой имаше макар и най-смътна представа какви точно са те.) И ако населението от околните райони намажеше по някакъв начин благодарение на тяхното съществуване, така, както бе случаят с немормонската част от населението на Юта, толкова по-добре. Мнението на редактора на „Аризонски републиканец“ бе, че подобно отношение по въпроса е в пълно съответствие с американската гаранция на религиозните свободи.

Инес изтича до близката книжарница, върна се с подробна карта на територия Аризона и следвайки описанието на редактора, определи местоположението на Новия град в самия център на източната част на пустинята Мохави.

Дотук добре. Оставаше проблемът как да действат нататък и той бе решен благодарение на една последна фраза от редактора на „Републиканеца“. Носели се слухове, че жителите на Новия град били решили да построят молитвен дом, достоен да съперничи с неотдавна завършения от мормоните в Солт Лейк Сити. Никой от репортерите на вестника още не бе виждал строежа, но се знаело, че напредвал бързо и бил изграждан с черни камъни от някаква каменоломна в Северно Мексико.

Черната църква.

Дойл си тръгна от телеграфната станция, върна се в „Палмър Хаус“, подписа гаранция на името на майор Роландо Пепърман на стойност 2500 долара, удостоверявайки, че ще продължи участието си в останалата част от турнето след двуседмично прекъсване. На майора обясни, че това се налага с оглед решаването на неочаквано появили се проблеми от личен характер. Прикован на легло, потиснат и мрачен, Пепърман прие предложението на Дойл без въпроси и с чувство на примирение. Той не очакваше повече да го види. „Връщам се в цирка, стига да ме приемат обратно“, бе решил вече за себе си майорът.

Поради това, че случаят нямаше никаква връзка със запитването относно Новия град, редакторът на „Републиканец“ така и не бе споменал в телеграмата си за историята, която правеше заглавията на челните страници на вестниците — за лудия китаец беглец, отсякъл толкова много глави и следователно заслужил прякора си Главореза — името бе измислено лично от него в един от най-светлите му часове на редакторско прозрение.

Ако беше го сторил, Дойл, Джек, Инес, Престо, Стърн и Тази, която върви сама щяха да изтичат до чикагската гара и да си купят билети за Финикс много по-бързо.

Защото миналата нощ Тази, която върви сама бе успяла да различи едно от лицата на другите трима, които стояха заедно с тях в подземието.