Клей Харви - Идеален ден за убиване

От устата, пълна с остри зъби, се изтръгна плътен, стържещ звук. Различих думите:

— Не се дръж непочтително.

Кимнах.

— Ти уби брат му.

— Той се опита да застреля…

Чудовището ме удари с всичка сила, сетне ме сграбчи за косата.

— Млъкни. Ще говориш само когато аз кажа.

Опитах се да кимна, но това се оказа трудно.

— Пусни го, Хектор — каза Резович. — Гледай жената и детето.

Заплахата се отдалечи, но надвисна толкова наблизо, че усещах телесната му миризма.

— Седни да поговорим — обърна се към мен Резович.

Настаних се на стария люлеещ се стол на Лорънс Гудал.

Сърцето ме болеше. Лицето ми пламтеше. Устната ми беше разцепена. Инак ми нямаше нищо.

— Не само е трудно да те убия, но и да те намеря — каза Резович. — Но номерът ми във Флорида беше много хитър, а? Първо те разкарах дотам, сега дотук. Заради брат ми. Нали разбираш?

— Да.

— Не се ли оплакваш? Всички американци хленчат.

— Дойдох тук, готов да умра. Предполагам, че затова ме повика.

Заплахата се придвижи, стъпвайки тежко по линолеума. Не исках още един удар по главата, но на този етап не можех да се бия, затова рекох:

— Хей! Говоря ти истината.

Резович вдигна ръка да спре Диас.

— Доведе ли властите?

— Те са в двата края на пътя.

Резович ме зашлеви с всичка сила през лицето.

— Казах ти да не ги водиш. Сега ще трябва да убия всички.

Удари ме още веднъж и устната ми започна сериозно да кърви. Но не можех да направя нищо друго, освен да седя на стола.

— Убиеш ли ни, и ти ще умреш. Ако след пет минути заложниците не излязат оттук, полицията ще атакува. Наоколо няма представители на медиите, така че могат да правят каквото искат.

— Ами ако задържа само теб?

— Това е сделката — да вземеш мен. Те ще приберат заложниците и ще си тръгнат.

Резович изсумтя.

— Няма да постъпят така, щом освободим заложниците.

— Ще трябва да ми се довериш.

Той отново ме зашлеви през лицето. Главата ми се отметна назад. Отвори се още една рана. Погледнах го в очите.

— Трябва да ми повярваш и за още нещо. Ако пак ме удариш, ще те убия, преди горилата ти да стигне до мен.

Резович се засмя. Диас също. Аз не се усмихнах.

— Много добре — рече Резович. — Тъкмо се питах докога ще търпиш да те удрят. Започнах да мисля, че не си достатъчно мъж. Сега показа смелост. Браво!

Не казах нищо. Кръвта ми течеше.

— Ето какво ще направим — продължи Резович. — Ще излезеш и ще докараш микробуса отпред. Ще натоварим заложниците. Последна ще тръгне възрастната жена.

Зачудих се защо не ме очистиха, още когато дойдох. Никой не изглеждаше въоръжен.

— Къде са другите заложници?

— В спалнята — отговори Резович.

Етъл едва забележимо поклати глава.

— Искам да ги видя — казах аз.

— Когато се върнеш.

— Не. Сега.

Диас извади отнякъде автоматичен валтер. Много бързо. За около половин секунда. Ето защо не ме претърсиха. Аз не ги притеснявах.

Диас опря пистолета в главата на Етъл и дръпна ударника, за да постигне по-силен ефект. Уеб гледаше ужасен. Етъл не реагира.

— Докарай микробуса, инак възрастната жена ще умре.

— Убий я — казах аз.

— Какво?

— Убий я, после му заповядай да убие мен. Властите ще дойдат, ще убият теб и всички ще бъдем мъртви. Виж какво, ти положи много усилия да ме доведеш тук и аз дойдох. Възрастните хора и децата не са заплаха за теб, освен ако откажеш да ги освободиш. Ти вече ги използва, за да постигнеш целта си. Ето, аз съм тук. Уредих ти да се измъкнеш, като предположих, че ще вземеш мен. Нека да решим въпроса помежду си. Като мъже. Освен ако не смяташ главорезът ти да го направи вместо теб.

Резович се замисли за миг, после кимна на Хектор Диас. Заплахата излезе от стаята. След малко се върна с баща ми, който беше само по бельо. В устата му бе напъхан мръсен парцал. Окървавените му ръце бяха завързани зад гърба. Приближих се до него. Той се облегна на мен и едва не падна, но Диас го хвана. Махнах парцала от устата му и повдигнах брадичката му. В очите му още блестеше светлина. Болеше го, но бе запазил предизвикателността си.

— Защо е в такова състояние? — обърнах се аз към Резович.

— И той се държа непочтително като теб. Хектор трябваше да му даде урок.

Погледнах Диас — висока метър и деветдесет грамада от сто и петдесет килограма гранит и мускули — и казах:

— След като убия Резович, оставаме аз и ти, cholo 10 10 Син на испанец и индианка или обратното (исп.). — Б.пр. . Ако cojones 11 11 Топките (исп.). — Б.пр. ти са си на мястото.