Клей Харви - Идеален ден за убиване

Не чувах нищо. Главата ми пулсираше. Бях зашеметен, но трескаво търсех Диас. Вдясно Резович още се гърчеше като обезглавено влечуго. Държеше се за коляното и охкаше. Грабнах пистолета му и хукнах към Диас. Точно когато минавах покрай предната част на микробуса, съзрях движение в коридора вляво от мен. Някой влизаше в банята. Втурнах се натам и видях нисък, дебел човек, който се опитваше да се провре през прозорчето. Сграбчих го за ризата, дръпнах го назад и го хвърлих във ваната. Той се сгромоляса тежко и изпсува.

— Пейтън? — изкрещях аз.

— Какво! — отговори той, идентифицирайки се с мъжа, който бе ударил шамар на петгодишния ми син и го бе завързал за дъба.

Изправих го и го зашлевих два пъти през лицето. Главата му отхвръкна наляво, после надясно.

— Престани! — изрева той и вдигна ръце да се предпази от ударите ми.

Яростта бушуваше в мен. Оставих пистолета в ъгъла и забих юмруци в стомаха му, после в лицето му. Пейтън се опита да се скрие във ваната. Хванах го за ризата и го блъснах в стената, удряйки лицето му отново и отново.

— Хареса ли ти… да биеш… сина ми? — крещях аз и го удрях с всичка сила, но не достатъчно, за да изгуби съзнание.

Лицето му се превърна в пихтиеста маса, лишена от усещания и възприятия и гневът ми намаля.

Оставих го свит и с подпухнало лице върху фаянсовите плочки и докато се обръщах, посягайки към пистолета, Заплахата ме прасна с всичка сила в ребрата и изкара въздуха от белите ми дробове. Сетне отново ме удари и ме запрати към коридора. Изпълзях до хола, където оставяйки кървава диря, Резович се бе добрал до пианото. Седеше неподвижен и се държеше за крака. Изкривеното му от болка лице беше обляно в пот.

В същия миг Диас се хвърли върху мен и завъртя назад главата ми, опитвайки се да ми счупи врата. Усетих противния му дъх. Протегнах ръка и забих палец в окото му. Той изпъшка от болка и гняв. Превъртях се като котка, застанах с лице към пода, хванах краката му и се опитах да го поваля. Той се плъзна по гърба ми като чувал с тор и продължи да се свлича надолу, като ме сграбчи за косата и този път едва не прекърши врата ми. Двамата паднахме на пода. Имах чувството, че ще ми откъсне скалпа. Слабините му бяха на няколко сантиметра от мен, затова го ударих там — един, два, три пъти. Диас кръстоса крака и пак изви врата ми, сякаш се опитваше да изтръгне черепа ми, но аз се претърколих върху него и вкопчих ръце в огромния му врат. Забих пръсти в адамовата му ябълка. Стенанието му отекна в ушите ми. Десният му юмрук ме фрасна по главата.

Изведнъж той пусна косата ми и ме метна напред. Прелетях три метра във въздуха и се стоварих върху телевизора, който рухна на пода.

— Убий го! Убий го! Убий го! — демонично крещеше Резович.

Диас отново атакува. Ръцете му се протегнаха да ме сграбчат, но аз кръстосах крака и скочих. Той се наведе, но аз успях да забия юмрук в носа му, после се завъртях и го ритнах в челюстта. Това смути за миг горилата, но не го спря. Започнах трескаво да търся някакво оръжие, но Диас беше твърде бърз. Отново ме повали на земята, сетне се наведе над мен, готов да ме довърши.

— Помниш ли ме? — попита един глас.

Татко!

Беше в кухнята.

Сигурно бе влязъл през коридорчето откъм старата оранжерия. Стоеше там окървавен и изранен, но непоколебим, и държеше моята „Бенели“ дванайсети калибър.

— Tu madre es puta 12 12 Майка ти е курва (исп.). — Б.пр. — изрева Диас и хукна към хола.

Но не успя да стигне дотам.

Първият куршум го уцели в лявото рамо и го завъртя, а следващите два го пронизаха в гърдите и в корема. Той отскочи и падна на пода в седящо положение. После остана там, като трескаво се опитваше да запуши с ръце зеещата дупка в корема си, от която се изсипаха окървавените му вътрешности. Лицето му изразяваше по-скоро учудване, отколкото болка, сякаш не разбираше какво става.

Татко го погледна безучастно и каза:

— Adios hombre malo. 13 13 Сбогом, негоднико (исп.). — Б.пр.

Грамадният мъж се сви на една страна.

Татко спокойно отиде в хола да види Резович и през рамо попита:

— Добре ли си, синко?

Приближих се и застанах до него.

— Никога не съм се чувствал по-добре.

— Този тип възнамеряваше да убие всички ни.

— Да — съгласих се аз.

Макар да изпитваше непоносима болка, Резович успя да се ухили предизвикателно.

— Скоро ще го направя. Няма да стоя вечно в затвора.

— Имаш право. Няма — каза татко и му пръсна черепа.

След три минути в къщата влетя Дейв. Държеше пистолет. Татко и аз седяхме на дивана и кървяхме. Дейв погледна труповете.