Клей Харви - Идеален ден за убиване

— Вие двамата не се шегувате.

— Онзи, който е ударил Кълън, е във ваната в банята. Почива си. Още е жив — рекох аз.

— Така ли да го оставя? — попита Дейв.

— Да. Мисля, че е дребна риба. Пък и може да размисли.

Дейв отиде да види Пейтън и след минута се върна.

— Две-три пластични операции и ще се оправи — каза той и огледа лицето ми. — Изглежда и ти се нуждаеш от няколко шева. Диас ли те подреди така?

Кимнах.

— Щеше ли да го пречукаш?

— Кой знае? Татко се намеси точно когато започвах да влизам във форма.

— Бащите никога не оставят децата си да се оправят сами, нали?

Татко се усмихна.

— Щях да го сторя, но имах да си връщам на онзи, едрия. Защо да се забавлява само Тайлър?

Дейв погледна окървавения труп в ъгъла.

— Изглежда на Диас никак не му е било забавно.

— Той се позабавлява преди това, докато ме биеше. Изкърти един от истинските ми зъби — каза татко и докосна челюстта си. — Иска ми се да го застрелям още веднъж.

— Не го прави — рече Дейв. — Ушите ми ще заглъхнат.

Дойде и Макелрой.

— Надявам се, че сте очистили онзи негодник в ъгъла на къщата. Той простреля много лошо Йорк.

— Съжалявам — казах аз.

— Проклетите му куршуми се забиха в колата ти като пирон в кашкавал. Единият прониза Йорк в белия дроб, другият — в бедрото. Лекарят се грижи за него. Видях навън Етъл и другото момченце. Къде е Кълън?

— Със сержант Мюлер. На западния склон. Събраха ли се хората ти?

— Всички, с изключение на Мюлер. Още не се е обадил.

— Батерията на радиопредавателя му е изтощена.

— Как разбра?

— Той ми каза. След като наръгах с нож онзи тъпак под навеса, извиках Мюлер. Той се появи от храстите и аз изпратих Кълън с него. Нагоре по хълма зад къщата.

Макелрой изглеждаше озадачен.

— И Мюлер ти е казал, че батерията на радиопредавателя му е изтощена?

Изведнъж ме обзе ужасно предчувствие.

— Намерихте ли петия човек? — попитах аз.

Макелрой поклати глава.

— Не. Помислихме, че е видял накъде вървят нещата и е офейкал.

Скочих и изревах:

— Как изглежда Мюлер?

— По дяволите! — изруга Дейв.

— Висок метър и осемдесет, не е много едър, русокос като повечето германци и…

Не чух останалото. Дейв и аз хукнахме към вратата.

Докато Макелрой разпределяше войниците си, Дейв и аз започнахме да търсим — първо там, където бях видял мнимия Мюлер да излиза от храстите и после отново да се скрива с Кълън. Трудно беше да намерим следа, защото килимът от паднали листа и клонки беше дебел, но тук-там личаха издайнически стъпки. Изминахме стотина метра и стигнахме до възвишение, откъдето се виждаше къщата. Там открихме прясно изкопана овална долчинка в пръстта. Беше отчасти скрита под листа и преплетени вейки.

— Онзи тип явно е свикнал с живота сред природата. Окопал се е в дупка, дори си е направил маскировка. Лежал е тук, покрит до носа, и по цял ден е наблюдавал къщата. Щом не е пушил и не е помръдвал, никой не е могъл да го забележи — рече Дейв.

— Да потърсим истинския Мюлер — предложих аз и обиколихме в кръг местността.

След две минути намерихме труп, съблечен по гащета и скрит в лавровите храсти. Зад лявото му ухо имаше малка дупка, по всяка вероятност от куршум, макар че можеше да е направена от дълъг, остър предмет като шило за разбиване на лед. Показах я на Дейв.

— Ако дупката е от куршум, онзи тип трябва да е използвал заглушител — каза той.

— Да. Изглежда от пистолет двайсет и втори калибър.

— Какво оръжие носеше, когато го видя?

— Карабина „М-16“. И нож, но не го огледах. Мислех за други неща.

— Ами тогава дупката може би не е от куршум.

— Или е оставил в гората пистолета със заглушител, когато е излязъл от храстите пред мен. Онова, което ме озадачава, е защо не ме уби още тогава или не се престори, че не ме чува.

— Вероятно Резович го е изпратил там да пази задната врата с инструкции да не стреля, освен ако не чуе стрелба. Ти си знаел, че Мюлер трябва да е някъде наоколо и онзи тип се е показал, когато си го повикал, за да не се усъмниш, ако никой не се появи. Рискувал е, предполагайки, че не познаваш Мюлер. Не е знаел точно какво става в момента. След като е видял, че без усилия си очистил приятеля му, той вероятно се е надявал, че ще му подскажеш някак как стоят нещата.

— Направих много повече за него. Дадох му сина си за заложник. Картбланш да се измъкне.

— Не започвай да се самообвиняваш. Не е имало как да знаеш.

— Въпреки всичко глупостта ми извади Кълън от тигана и го запрати право в огъня.